20/08/2026
В интервю за Bloomberg TV Bulgaria Иглика Иванова, координатор на Националния център за безопасен интернет, коментира темата за термина дигитална зависимост, пристрастяващия дизайн на социалните мрежи и нуждата от по-ранно развитие на дигитални, медийни и социално-емоционални умения.
Повод за разговора е новината, че редица американски щати обвиняват Meta, че чрез Facebook и Instagram вреди на децата и създава механизми, които затрудняват прекъсването на употребата. Подобни въпроси се обсъждат и в ЕС.
Важно е да говорим прецизно: не всяка по-интензивна употреба на интернет или екран означава зависимост. Необходимо е да се гледа не само времето пред екрана, а какво прави детето онлайн, как това влияе на съня, настроението, отношенията, ученето, ежедневния му живот, и има ли извън екрана други фактори, които влияят.
Сред механизмите, които задържат вниманието ни, са безкрайното скролване, автоматичното пускане на следващо съдържание, известията, реакциите и алгоритмите, които предлагат още от същия тип съдържание, с което вече сме взаимодействали. Ако тези механизми влияят на възрастните, децата са още по-уязвими, защото уменията за самоконтрол и саморегулация все още се развиват. Отговорност на платформите е да премахнат тези механизми.
Важно уточнение: социалните мрежи по правило не са предназначени за деца. Повечето платформи имат минимална възраст за регистрация от 13 години, и възрастовите ограничения и правилата за създаване на профили трябва да бъдат спазвани. Но това невинаги се случва - включително когато възрастни създават профили на по-малки деца. Затова разговорът у дома, познаването на реалните рискове и преценката за зрелостта на детето са съществени.
Но не всеки екран исъдържание са еднакви. Има разлика между пасивното, еднотипно скролване на кратко съдържание и използването на интернет за общуване, учене, творчество, информация, игри с активна роля и развитие на умения. Най-важни са съдържанието, контекстът и начинът, по който детето взаимодейства с него.
Ролята на семейството е ключова. Ефективният подход не е паника и пълна забрана, а постоянен разговор, доверие, интерес към дигиталния свят на детето и ясен личен пример. Родителите могат да помогнат, като отлагат създаването на профили в социални мрежи, говорят за рисковете и ползите от различните платформи и насърчават децата да правят информиран избор.
Училището също има важна роля. Дигиталната и медийната грамотност не са само технически умения. Те включват критично мислене, умение да разпознаваме надеждна информация, да разбираме как работят алгоритмите, да общуваме отговорно онлайн и да търсим помощ, когато нещо ни тревожи. Тези умения могат да се развиват във всички предмети и чрез методи, които насърчават обсъждане, аргументиране, споделяне на опит и активно учене.
Бизнесът също има съществена роля. Той има интерес да работи в общество с информирани, критично мислещи хора и бъдещи служители, които могат уверено и отговорно да се ориентират в дигиталната среда. Чрез програмите си за корпоративна социална отговорност компаниите могат да подкрепят обучение, превенция, ресурси за родители и учители и инициативи за онлайн безопасност. Това е важен обществен принос, но и дългосрочна инвестиция в по-устойчива среда, доверие и добра репутация.
Решението е споделена отговорност: на платформите, родителите, училищата, институциите, гражданските организации и бизнеса. Нужни са последователни политики, качествени ресурси за родители и учители, подкрепа за ранното ограмотяване и повече пространство за разговор с децата – без обвинения, но с ясни граници и грижа.
Гледайте целия разговор 👇
#БезопасенИнтернет #ДигиталнаГрамотност #МедийнаГрамотност #Родители #Учители #ДецаОнлайн #ОнлайнБезопасност #НационаленЦентърЗаБезопасенИнтернет
