Семейни Kонстелации със Силвия Радойска

09/07/2026

Още не мога да обгърна всичко, което се случи последните няколко дни – толкова наситени със срещи, преживявания и емоции. Оставиха ме без думи и с голямо чувство на благодарност.

Не спирам да се удивявам на синхроничностите в живота и на начина, по който нещата се случват, когато се оставим на потока и просто следваме знаците, които идват при нас.

Така, без големи планове и без много усилия, пътят ме отведе във Високо - едно магично място, сгушено в сърцето на очарователната Босна и Херцеговина.

Разперила своя почти равностранен триъгълник върху картата на Европа, тази малка страна се е сгушила сред прегръдките на внушителни зелени планини, пълноводни реки и спиращи дъха водопади. Земя, в която природата и историята се преплитат по начин, който докосва не само сърцето, но и душата.

Високо е едно от най-необикновените енергийни места не само на Балканите, но може би и на самата планета. Място, където времето започва да губи своите граници, а миналото и настоящето вървят ръка за ръка.

Сред хълмовете, тунелите, древните камъни и безкрайната зеленина знаех, че се докосвам не само до паметта на тази земя, до митовете за древни цивилизации и паралелни измерения, но и до една по-дълбока история в мен самата.

По тези места дори вятърът сякаш все още нашепва легенди за богомилите – прогонени от пределите на средновековното Българско царство, те достигат отвъд бреговете на река Дрина, смятана за една от западна граница по времето на цар Симеон, и оставят своите следи в символите, преданията и мистиката на тези земи.

Сред древните стечци и камъни имах усещането за истинска свързаност с нещо отдавна отминало и същевременно живо и днес. Някъде дълбоко в душата си знаех, че тя вече е вървяла по тези пътища и преди.

Благодаря от сърце на Мастер Славко Матанович и на всички мои колеги биотерапевти за времето, което споделихме заедно сред тези мистични и вдъхновяващи места.

С всяка среща, с всеки разговор и преживяване картината, която душата ми рисува от години, става все по-цялостна, по-завършена и по-истинска. Парченцата от пъзела постепенно намират своето място и се подреждат в един по-дълбок смисъл.

Сърцето ми е пълно и прелива от благодарност – за пътя, за споделеността и за всички невидими дарове, които получих по време на това пътешествие.

Завръщам се бавно и постепенно тук и сега. А в неделя ще поемем на едно ново пътуване – навътре към себе си, за да се свържем още по-дълбоко със силата, мъдростта и ресурсите, които идват към нас чрез семейната ни система.

Ако усещате, че е време да се обърнете към своите корени и да се свържете с ресурсите, които идват чрез тях, ще се радвам да бъдем заедно. Добре дошли сте. ❤️

Линкът към събитието е в коментарите 🌞

23/06/2026

05/06/2026

Животът е мистерия, която може би никога няма да разберем.

Той е непрестанно движение – поток, който съдържа в себе си всичко. И точно като водата, ни носи на гребена на своите вълни.

Понякога плаването е спокойно, с лек попътен вятър в нашите криле. Друг път е крайно бурно, без изгледи за слънце и за спокойни брегове.

Танцът е още една метафора, чрез която можем да се опитаме да опишем живота.

Животът е танц между противоположности. Той е това, което се ражда от интеракцията между тях – от целувката между ин и ян, между светлина и тъмнина, между добро и зло.

Като негово творение, ние също сме родени от срещата между мъжа и жената. В нас също са вплетени тези вечно движещи и променящи се стихии на времето и от нас зависи доколко ще съумеем да ги приемем и да им дадем място в дома на нашето сърце.

Когато майка ни и баща ни са отворили портите на живота за нас, ние сме получили онази жизнена сила, предавана по родовия канал от поколение на поколение - онази искра на живота, която всяко поколение е държало и оформяло в ръцете си, а след това е предавало напред, заедно със своите житейски опитности и осъзнавания.

Но заедно с тази светла страна на живота, от която сме изтъкани, до нас достига и нещо друго – успоредно с белия конец върви и черният.

Тъмната нишка носи в себе си сенчестата страна на живота - онези аспекти, които ни извеждат отвъд баланса и ни връщат отново към движението и жонглирането в дуалността.

Аспекти, които ни предизвикват да се вглеждаме по-дълбоко, да търсим и да растем. Да разширяваме и да обогатяваме живота, който сме получили и който един ден и ние ще предадем напред.

Тъмната нишка на сътворението е носител и на всички непреработени травми на поколенията преди нас.

Заедно с живота и силата да се справяме, ние взимаме от нашите предци и тяхната неизказана мъка, непреживяна болка и неосъществени копнежи – тежести, които като техни деца продължаваме да носим в собствения си живот.

Това е нашият детският начин, по който засвидетелстваме любовта си към хората преди нас. Заставаме до тях, нарамваме товарите на миналото им и се опитваме да помогнем, да облекчим бремето им.

Но в действителност нищо от онова, което се опитваме да правим за тях, не отнема от тежестта на товарите, които те носят. Напротив, нашата намесата го прави даже още по-трудно и по-тежко за тях.

Вмешателство ни в съдбите на хората преди нас, не ни прави по-силни, по-грижовни или по-способни, а точно обратното.

Когато се намесваме в нещо, което не е наше и не ни е по мярка, ние заемаме превъзхождаща и твърде арогантна позиция. От такова място не само преставаме да получаваме от по-големите преди нас, но им отнемаме и тяхното достойнство - омаловажаваме пътя им, подценяваме съдбата им и силата, с която са я понесли.

Работата с метода семейни констелации ни помага да намерим в себе си по-добро място спрямо нашето минало и миналото на нашите предци.

Когато поставяме своя лична тема, получаваме възможност да погледнем на живота си отстрани - от позицията на наблюдател.

Тогава започваме да виждаме по-ясно какво правим и за кого го правим. Къде в миналото сме се въвлекли и какво ни държи свързани там. И защо онова, за което дълбоко копнеем, в повечето случай остава недостижимо за нас.

Често тази нова гледна точка разширява кръгозора ни и обогатява разбирането ни за начина, по който животът се случва.

След подобно преживяване нещо в нас релаксира и се успокоява, а детската ни перспектива, от която приемаме всичко лично и вярваме, че светът се върти около нас, постепенно избледнява.

С времето на нейно място изкристализира едно по-зряло и по-широко разбиране за живота и света около нас - свят, от който ние сме само малка част, със своето точно определено място.

Свят, в който и ние сме също толкова обикновени хора, колкото и нашите родители, братя, сестри, баби и дядовци.

И постепенни започваме да осъзнаваме, че величието ни не произлиза от нашата уникалност, а от приликата ни с всички хора, с които живеем на тази земя – с тези тук и сега и онези, които са вървели по нея много преди нас

24/05/2026

Месенето на хляб е едно от нещата, които научих от моята баба още като дете.

Ароматът на квас, на мая, а след това и на прясно изпечен хляб ми е любим. Не мога да го сравня с почти нищо друго.

До ден днешен помня как обикалях около масата, когато баба ми започваше да приготвя тестото. Нямах търпение да стане готово, за да ми даде малко парче и на мен – да меся и аз с ръце.

Още тогава бях силно привлечена от този жив ритуал на приготвяне на хляба, който винаги е присъствал в дома ни. Обожавах смесицата от аромати, който изпълваха къщата, докато всичко това се случваше.

А вкусът му – няма нищо, с което да мога да го сравня или заменя. Един комат на ден ми беше напълно достатъчен.

Любовта ми към хляба не се е променила и до днес.

През годините съм чувала различни тълкувания на връзката на човека с хляба.

Това, което лично на мен ми резонира най-силно, е образът на хляба като символ на живота и на връзката с жените, които са го предавали напред. Онова тесто, от което сме замесени и което животът е оформил според условията, в които сме се родили.

Тези дни се вдъхнових да приготвя хляб ръчно и да изрисувам върху него голяма канатица – символът на рода.

С този хляб почитам семейството като дом. Онова топло и уютно огнище, което пази паметта на живота и предава неговата красива и пъстроцветна нишка на следващите поколения.

Почитам жените – приятелки, сестри, майки, баби, лечителки, вдъхновителки, носителки на живота и пазителки на рода и душевността в него.

Почитам мъжете, които градят основите на българските домове и се грижат за сигурността и прехраната на нашите семейства.

Почитам и всички учители, просветители и будители. Без вас България и светът нямаше да бъдат същите.

Честит да ни е празникът на българската просвета, култура и славянска писменост!

Обичайте се. Обичайте земята, по която стъпвате. Пазете паметта за корените си и бъдете мъдри.

Правете изборите си съзнателно и не позволявайте на никого и нищо да заглуши силата, любовта и красотата, които носите в сърцето си!

И нека Бог и предците ни бдят над нас!

🤍 💚 ❤️

11/05/2026

Можем ли да кажем „ДА“ на живота и да го приемем такъв, какъвто е?

Можем ли да бъдем истински присъстващи за своите близки - партньор, деца, родители и приятели или все още сме вплетени в миналото, отдавайки енергията си в опити да помагаме, да спасяваме, да поправяме или да търсим възмездие?

Можем ли да приемем живота като дар - да го прегърнем, да му се доверим и да танцуваме с него, вместо да му се съпротивляваме?

И ако не можем – какво ни спира?
Какво ни държи привързани към онова, което е било?
На кого или на какво сме лоялни там?

Какво всъщност печелим и каква цена плащаме, когато оставаме в семейната и колективна история, вместо да направим крачка напред – към своя собствен живот?

Тези и още много други въпроси ще имаме възможност да изследваме заедно на следващата констелационна група в неделя, 17 май, от 10:30 часа.

Ако и ти си по пътя на себепознанието и имаш стремеж към разширение или по-дълбоко разбиране на твоите лични житейски теми, си добре дошъл.

Очаквам те ❤

Семейни Kонстелации със Силвия Радойска

11/05/2026

Моля, прочетете докрай, ако сте хора, които имате интерес към лично себепознание и копнеж за по-цялостен, изобилен и щастлив живот, дори и да нямате абсолютно никакво желание да бъдете един ден констелатори.

Искам да отворя малко темата "Тренинг 8 за констелатори", който предлага школата на Румен Янкулов. Стартира тази есен. Аз завърших випуск 2 на тази школа. Не съм имала никаква идея да ставам констелатор, когато се включих в него. Къде ти, аз бях толкова отчайващо зле. Търсех начин да оцелея, да остана жива на първо място. Исках децата ми да имат майка. Че, според тогавашното ми виждане, "бащите и на двамата никакви ги нямаше", което се оказа съвсем не така. По-скоро мен ме е нямало, но това го разбрах в последствие.

Този тренинг далеч не е за всеки. Този тренинг, въпреки че го наричаме обучение за констелатори, не търси участници, ентусиазирани да станат констелатори, защото това е много модерно в момента.

Не търси хората, които задават въпроси от типа "Ама трябва ли да минат всичките модули, за да започна да работя с клиенти?", "Може да стане така, че аз да мога по-рано да започна да работя, защото съм психолог, дългогодишен терапевт или пък понеже бързо схващам и три години ми се виждат прекалено дълъг период от време, нали?".

Отворени сме и приветстваме участници, които са водени от жаждата да изследват себе си, своите лични заплитания и ограничаващи модели, които ги спъват и отклоняват живота им от посоката, в която искат да вървят.

Когато стане дума за тренинга в уикенд групите, понякога съм го казвала "Обърнете внимание каква връзка се изгражда между вас, събрали се преди само 24 часа, напълно непознати преди това, хора. Всеки, дошъл със страховете си, предразсъдъците, с всички защити и стени, които е изградил през годините, за да го пазят. Как сте днес един към друг, какво е усещането, само на следващия ден, неделята? Сякаш че се познавате от сто години.

Толкова сте се отворили един към друг, показали сте се, без маските, зад които се криете в ежедневието, истинките вие, уязвими, раними, изплашени, тревожни, с болките и страховете си, опасенията.

Споделили сте един пред друг неща, които може би никога с никой на сте споделяли, и с най-близките си приятели от външния живот."

И хората клатят глави утвърдително. Защото точно това се е случило, вярвали или не преди да дойдат. Всеки, идвайки, или се е доверил на някой близък, който вече е бил на група и го е подритнал да дойде и той, или е чел дълго време нещата, които пиша тук и аз го казвам това многократно, но на него може би не му се е вярвало, че ще е баш така и за него. Всеки си мисли, че както той се притеснява да говори пред хора, никой друг не се притеснява чак толкова. Ама всеки си го мисли същото.

И, когато се съберат в групата, толкова бързо става да разберат колко сме еднакви всички, колко си приличат страховете ни, болките ни, стените, които сме издигнали, за да се пазим да не ни наранят.

И като видим всичко това, то става излишно да продължаваме да го държим. Защо всички да стискаме едни неща, които са еднакви така или иначе, но разбираме, че ни ограничават и ни пречат да се прегърнем, да се свържем автентично, да бъдем видени, приети, точно такива, каквито сме.

Обичани.

Да разберем, че ставаме.

Че не сме сбъркани.

Че заслужаваме.

Че струваме, ценни сме.

С всичко, което носим.

И че всичко, което сме си мислели, че е срамно, гадно, грозно,

Е ЛЮБОВ.

И после казвам "Хайде сега, моля ви, представете си, че тази група няма да приключи тази вечер. Че имате още три дни и половина, от 7:30 сутринта, до 10:00, 11:00, 12:00 вечерта. Че дори като свършат занятията в залата, вие оставате пак с тези същите хора. С някой от тях спите в една стая.

И това цялото ще се повтори 15 пъти в рамките на три години.

Същите тези хора, без да се добавят нови.

Да пътувате с тях не ден и половина, а само като за начало три години.

Нали не си представяте, че нещо ще остане същото в живота ви дори още след първата от тези три години?

Можете ли да си представите само, да предположите, колко близки ще станете с тези хора?

През какви неща ще преминете заедно?

Колко кризи, колко болка ще срещнете, как ще ви държат, ще ви връщат вярата и силата, ще ви подкепят.

Ще си помагате в живота извън тренинга.

В какъв ресурс ще се превърне тази група за вас.

Когато има такъв ресурс, човек може да стигне навсякъде, може света да изрине, има сили да се изправи и срещу най-големите си страхове.

В защитеното пространство на група близки и любими същества. Станали вече безценни приятели.

Любовта е която лекува, която позволява да де случи изцелението."

И разбира се, освен ценността на групата, цялата тя е държана и прегърната, подкрепяна и направлявана от любящите ръце на водещите. За тях ми е трудно да намеря думи, с които да ги опиша.

Няма фанфари, фойерверки, няма блясъци и представления.

Има истински хора, стъпили здраво в истината си, в честността, с цялото си присъствие.

Хора с по над 30-40 годишен терапевтичен и обучителен опит, практикували на много места по света.

Хора вселени.

Румен е ясен.

Неговият най-първи учител - Свагито Лийбермайстер.

Багат Зайлхофер.

Тарика.

От две години имаме нов гост-водещ - Шавасти. Не е много земен. Шаман, не човек, когато работи.

От новия тренинг ще имаме и още един нов учител.

Писах го наскоро, обратно на всички, които свалят нивото на обучението, за да вадят повече констелатори, ние го вдигаме. Другите намаляват критериите, ние добавяме още знание, наливаме още бетон във фундамента.

И всичките ни водещи са много различни един от друг. Съвършенно различни.

Багат е любяща и подкрепяща, даваща цялото пространство на света, майчица.

Свагито може да ти скръцне със зъби, да те постави на място, точно както татко ти правеше.

Тарика - най-ресурсната баба на света. Мъдра, блага, проницателна. Знае как, кога, колко. Знае защо.

Шавасти - ще ти открехне вратата към Великата Мистерия на Живота.

А Румен - откъде вади това търпение, не знам. Толкова любов към тази работа, нестихваща всеотдайност. Разширение, подкрепа, вдъхновение. Той, милият ми, с годините не се изморява, напротив - яхва вълната все по-страстно. И танцува на гребена й.

И при все всичко това, да станеш констелатор не е фокусът на този тренинг. Поне на първите две години, че и повече.

Да станеш себе си е целта.

Да срещнеш и прегърнеш всяка една част от теб самия, към която те е било страх или срам да погледнеш дори до вчера.

Дори често не си си признавал, че е там.

Но пък си я разпознавал в близките хора отсреща.

Извиквал си точно такива приятели, партньори, колеги, които да ти я навират във физиономията, за да я припознаеш, но ти все си отказвал и си спирал до там да й се възмущаваш и да я заклеймяваш.

Отнема дълго време, през колкото и лична терапия да е минал човек, да започне да разпознава и осветлява личните си системни заплитания.

Защото те се случват на един много по-дълбок план от този, до който достига терапията. Често това, което си работил с терапевта ти, се оказва противоположно, противоречащо си на нещо, което ще видиш в дълбочина. Може би ще се окаже, че ще се наложи доста да промениш от досегашните си представи за себе си. Да се отвориш за съвсем нови и различни перспективи.

Да започнеш пък да разпознаваш тези заплитания, т.нар. Сляпа любов в констелациите, е още по-труден и бавен процес.

Първо нищо не разбираш. Чувстваш се като пате в калчища.

След това идва момент на леко просветление. Започваш да поналучкваш връзки.

Само че не можеш да ги озвучаваш в полето.

Виждам го, разбирам го, ама не мога нищо да направя.

Не смея, не знам как, какво да кажа, откъде да го подхвана, през кого да мине фразата, за да има ефект в полето.

Отвън, докаго го прави някой друг, опитен, изглежда супер лесно, все едно се лее от само себе си. Няма усилие, няма зор.

А като започнеш ти да го правиш, малееее, изпотяваш се и нищо не можеш да помръднеш в това поле.

Отнема няколко години докато дойде момента, в който след виждането и разбирането да се случи и развръзката в констелацията.

Уж от сабо себе си.

Ама да мине през тебе.

Да те допусне Полето.

Да се отвори за теб.

Да започне То да те ползва за инструмент.

Да потекат фразите, да зазнаеш през къде да минеш, за да има ефект, през кого от представителите в полето.

Да започнеш да осветляваш пустата Сляпа любов, да я виждаш, пък да я назовеш точно, ясно и кратко, за да е въздействащо.

Да се вреже като острия скалпел на хирурга, точно там, където трябва, за да възпроизведе точния ефект.

Без да разводняваш, че се губи силата от това.

Ако режеш с тъп нож, ще му изтече кръвта на пациента докато си свършиш работата. Ако въобще може да свършиш нещо с тоя нож.

Всичко това и още много идва на дневен ред дъъъъълго след началото на Тренинга.

И за много от участниците в него дори никога не идва.

Защото огромната част не са дошли, за да стават констелатори.

Но знаете ли, нещо много интересно?

Тези, които стават констелатори накрая, най-често не са тези, които са дошли с намерението да станат.

Стават констелатори хора, които са си позволили да се потопят изцяло в процеса, без задръжки, без страх през какво ще се наложи да минат.

Но хора, които не са го направили, за да станат констелатори на първо място.

На първо място са го направили за самите себе си.

За децата си.

Защото искат да са истински партньори до партньорите си.

Равни.

Да са деца пред родителите си.

И родители зад децата си.

Да могат да видят големи майка си баща си, да ги уважат, да се поклонят пред тях, защото, след всичко, което са видели и разбрали,

НЕ МОГАТ ДА НЕ ГО НАПРАВЯТ.

Не защото Румен им е казал, че трябва.

Защото са успели да видят и са се научили да виждат

ПО-ГОЛЯМАТА КАРТИНА.

Когато я видиш за себе си, за твоите родители, само тогава ще можеш да я виждаш и да я показваш и за клиентите си.

Когато си срещнал и прегърнал своите демони, ще можеш да държиш ръката на клиента си и да си до него, без да се изгубваш и без да умираш от страх, когато, в процеса на работа се покажат неговите.

Ще знаеш, че не се умира от тази среща.

Ще знаеш, че тя крие огромни дарове.

И той ще го усеща, дори и без да му го казваш.

Точно както детето усеща какво майка му чувства към баща му, без значение какво му казва.

Стават констелатори хора, които искат на всяка цена да застанат на място, на което да се пълнят от ресурса и да ползват мъдростта на Племето зад гърба си.

За да има какво да дадат на децата си.

И са готови да се откажат от чувството на важност, специалност и от нуждата да са прави, защото искат да са щастливи на първо място.

Искат да дават пример на децата си, да им покажат как те самите да живеят утре.

Да им покажат коя е правилната посока, в която да гледат.

Да им покажат правилния начин, по който да гледат.

Да го направят ясно за себе си:

"Моята сила е само за мен и за моите деца и проекти."

И за децата си:

"Това, което стига от мен до вас е само за вас.

За него не ми дължите нищо.

Вие не можете да ми помогнете.

Много сте малки.

Ако имам нужда от помощ - аз мога да намеря такава.

Моите родители и големите зад гърба ми са ресурсът за мен, приятелите ми. Не вие.

Вие гледате напред.

Ваша работа е само вашият живот.

По отношение на мен, сте СВОБОДНИ."

Ставаш констелатор, когато цялото това знание и разбиране за системата, за невидимия свят, за връзките в него

ЗАПОЧНЕ ДА ПРЕЛИВА НАВЪН ОТ ТЕБ.

Прелива, защото те е изпълнило.

Изпълнило е цялото ти същество.

Не главата ти.

Не когато и защото си прочел еди-колко си книги по темата.

А защото се е пропило в теб. Преживял си толкова много, че не е останало нищо, което да ти е чуждо, което да не можеш да уважиш, да обичаш, към което да не тие възможно да се отвориш и да го включиш.

Тогава можеш да започнеш да работиш с хора.

Когато Полето те повика.

А не напъвайки се и на всяка цена.

Във всеки случай този тренинг е едно преобразяващо пътуване, което променя живота на всеки свой участник.

Виждам, че все още има хора, които си плануват да се включат в него, но не са разбрали, че от предишния випуск въведохме едни, т.нар. Нулеви модули, входни тридневни модули, които се провеждат в София и целта им е да запознаят хората с нас и нашите принципи и ние да срещнем желаещите.

Тези нулеви модули са отворени за който от вас пожелае да вкуси малка част от атмосферата в тренинга, да го направи без голям разход и без да заема мястото на някой друг в групата, ако не е сигурен, че иска да измине целия процес.

Такива нулеви модули ще има два - в началото на юни и в края на юли.

Можете да си ги представите като констелационна уикенд група, ама не съвсем.

Ще е нещо по-интензивно, по-динамично, по-интересно.

Ще има констелации, упражнения и различни практики, медитации, водени и активни.

Може да се включите и без последващ ангажимент към участие в Тренинга.

При всеки случай ще ви е ценно и ще си вземете много за тези три дни.

Ако имате интерес, напишете в коментар "Искам инфо" и ще ви пратим линковете към двата нулеви модули и към целия тренинг на лично съобщение.

Ако имате въпроси или искате да споделите вие нещо лично на хората, които четат, понеже сте наши студенти, сега или сте минали предишен тренинг, чувствайте се поканени да напишете своята обратна връзка. Ще е много ценно надявам се, за останалите, за чудещите се.

Всеки коментар ще помогне на поста да достигне до повече хора, така че, коментирайки, ни помагате да разпространяваме тази вълшебна работа.

Споделянето също помага!

Благодаря ако стигнахте до тук. Аз го написах на един дъх, но сигурно пак е станало много дълго.

Желая ви всичко най-прекрасно!

Тотка

08/05/2026

ТАНЦЪТ НА ЖИВОТА - ОТ СТРАХ, ГНЯВ И ОТХВЪРЛЯНЕ КЪМ ПРИЕМАНЕ, РАЗШИРЕНИЕ И СЪЗНАТЕЛНА ЛЮБОВ

Гневът е силна и обвързваща сила. Той ни държи привързани към човека, към когото е насочен, и ни свързва именно с онова, което отричаме. Често ни лишава от свободата да изградим нещо различно, нещо по-добро. Така, без да го осъзнаваме, започваме да привличаме точно онова, от което най-силно искамe да избягаме.

От констелационна гледна точка казваме, че гневът може да бъде форма на любов. Когато го носим заедно с някого, той е израз на нашата привързаност и принадлежност към този човек. В този смисъл гневът е любов с обратен знак. Той е енергия, която в основата си е насочена към това да изключва.

Докато съзнателната любов разширява сърцето и създава пространство, гневът го затваря и свива, оставяйки обекта на нашия гняв извън обсега на сърцето ни.

Тъй като системата не търпи изключване и никой не може напълно да спре да обича родителите си, връзката с тях не се прекъсва, дори когато изпитваме гняв, осъждане или отхвърляне. Тя просто се изтласква в несъзнаваното - сякаш я потискаме в опит да забравим и да намалим болката. А несъзнаваното, както и всичко онова, към което не искаме да гледаме, продължава да действа в нас - често с още по голяма сила.

В ситуации, когато заемаме страната на единия от двамата си родители, когато ги съдим за „грешките“ им или сме им гневни, ние автоматично спираме и да получаваме от тях. Вече не си стоим на мястото на деца – вътрешно сме се напомпали, станали сме по-големи и от тази позиция на превъзходство се опитваме да им покажем къде се провалят и колко по‑добри можем да бъдем ние от тях.

Парадоксът е, че точно докато не сме си на мястото и ги сочим с пръст, ние не можем истински да ги вземем като свои родители. И против очакванията ни, вместо да се освободим, оставаме вътрешно свързани - „закачени“ за тях.

Твърде често, от това място на арогантност, без дори да си даваме сметка, започваме да повтаряме тяхната съдба, техните житейски модели или избори - същите онези, които доскоро сме сочели с пръст.

Системно погледнато, това е израз на дълбока вътрешна лоялност - сила, която не ни позволява да бъдем различни.

Сила, чиято задача е да съхрани връзката с тези, от които произлизаме, и да гарантира принадлежността и мястото на всеки в семейната система.

Защото принадлежността е една от най-дълбоките човешки потребности. Тя ни оформя, движи ни и често, без да го осъзнаваме, направлява изборите ни.

В момента, в който започнем да гледаме към тези скрити динамики, нещо в нас започва да се подрежда и да се отваря за любовта - онази по-голяма, съзнателна и зряла любов.

💃❤ 🌱

30/04/2026

Големият конфликт – между добро и зло, между страх и любов, между жертви и насилници.

В нощта на 30 април срещу 1 май в Германия, Финландия, Швеция и други страни от Северна и Централна Европа се отбелязва Валпургиевата нощ – празник, който на пръв поглед носи образа на огньове, пролет и празнуване.

Своите корени той има в древни езически ритуали, посветени на прехода от зимата към лятото, на силите на природата, плодородието и възраждането на живота.

С идването на християнството празникът е свързан със света Валпурга – светица, за която се вярва, че закриля хората от магии, тъмни влияния и зли сили. Така древният преходен ритуал е поставен в рамка на защита и контрол над „опасното“ и „непознатото“.

Исторически погледнато обаче, Валпургиевата нощ носи и едно друго, далеч по-тежко наследство. През късното Средновековие и Ранното ново време тя се превръща в централен символ на лова на вещици и репресивните практики на Инквизицията.

Все повече историци подчертават, че образът на нощта като време за „вещерски събори“ не произлиза от реална древна традиция, а е създаден и наложен чрез богословски интерпретации, страхове и идеологически конструкции.

В епохи на социални кризи, епидемии, бедност и несигурност, институциите проектират тревогата си върху конкретни образи. Представата за тайни нощни сборища, за съюз с дявола и за „опасни жени“ се превръща в удобен обяснителен модел.

Нощта срещу 1 май постепенно е фиксирана като „официалното време“ на въображаемия шабаш – времето, в което злото уж се събира и трябва да бъде унищожено.

Така Валпургиевата нощ не става доказателство за някаква реална практика, а символично пространство, върху което се проектират колективните страхове, потиснатата сянка и институционализираното насилие.

Огньовете, които някога са били символ на пречистване и живот, се превръщат в реални клади, на които са изгаряни хиляди хора - най-често жени.

🙏❤️

Вероятно мнозина биха си казали: Какво общо имаме ние с всичко това? И защо е нужно да знаем и да помним?

Най‑лесно би било да приемем, че не сме пряко свързани с миналите векове - че не ни засягат събития, които не сме преживели лично и които не са се случили на нашите географски ширини.

Но дали наистина е така?

Дали фактът, че нещо не ни е докоснало директно, означава, че то не ни касае по никакъв начин?

Дали след като е произнесена последната присъда за вещерство или пък е сложен краят на двете световни войни, животът наистина е продължил в мир?

Дали конфликтите между мъже и жени, между раси, народи и култури са действително овладени или фината нишка на тези раздори продължава да се прокрадва и днес?

И дали ние самите не сме все още заплетени в тези колективни мрежи, изтъкани от страх, гняв и неизлекувана болка?

🙏❤️

Системно погледнато, нерешените конфликти не приключват само защото една война е свършила, една присъда е била произнесена или е обявено официално примирие.

Докато има забравени и непочетени жертви или демонизирани и осъждани извършители, напрежението в системата продължава да стои и тя не престава да търси баланс.

Докато продължаваме да виждаме само едната страна на монетата, например единствено жертвите, или само осъждаме, без да се стремим към разбиране, системата остава разцепена. А когато системата е разцепена, конфликтът продължава – не само в настоящето, но в много случаи и далеч отвъд него.

Така в следващите поколения често се ражда някой, който несъзнателно поема една от предходните роли - от дълбока лоялност към своите предци, към онези, които са били изключени, загубени или изтрити от паметта.

И колкото повече премълчаваме или „замаскираме“ болезнени събития от миналото, толкова по дълго и по силно те намират начини да напомнят за себе си тук и сега.

Възможно е всичко това да продължава дотогава, докато не се появи някой, който да съумее да отвори сърцето си дотолкова, че в него да намерят място и двете страни.

Някой, който може да разшири картината и да види случилото се като част от живота – без да го оправдава и без да го омаловажава.

Някой, който ще открие в себе си силата и зрелостта да включи изключените и да признае правото на принадлежност на всички замесени – на жертвите с тяхната болка, на извършителите с тяхната вина и отговорност и на наследниците с техния дълбок копнеж за облекчение.

С други думи – нужни са хора, които не се борят против, а застават за.

Само тогава системата намира покой и конфликтът може да бъде прекратен.

🙏❤️

Този текст представлява синтез от интернет публикации, сред които прекрасната статия на National Geographic Deutschland https://nationalgeographic.de/geschichte-und-kultur/2023/04/mythos-walpurgisnacht-was-steckt-hinter-den-hexen-sagen/, както и лични разсъждения.

Темата за тъмните векове на Средновековието, за Инквизицията, за гоненията и кладите, за гнева и страха, винаги са ме вълнували и са присъствали живо някъде в мен. Някъде дълбоко в себе си се чувствам силно притеглена и свързана с тези далечни времена.

Споделям написаното, не за да соча с пръст или да назидавам някого, а за да напомня за любовта – за онази сляпа любов, която ни движи в дълбочина и заради която понякога сътворяваме в живота си нелогични и често много болезнени неща.

Но най-вече, за да напомня за силата на сърцето – да се издигне над болката и страха, да прегърне миналото без отричане и да го превърне в мъдрост и жив ресурс. Ресурс, с помощта на който да продължи напред по пътя на любовта.

В заключение ще добавя, че наскоро в България отбелязахме 150 години от Априлското въстание.

Нека празнуваме съзнателно. Нека намираме място в сърцето си не само за едните, но и за другите.

🙏❤️