Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙

03/09/2026

ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ СЛЯТОСТТА

Когато човек автоматично придава на чуждите идеи, мнения, коментари статута на заповед, той връчва на другия твърде много власт.
Ако ѝ се подчини, остава "под ботуша" на изразилия мнението.
Ако не ѝ се подчини, се преизпълва със страх от наказание, отхвърляне, изоставяне.
За да не стои в ролята на "твар трепереща", той лесно се плъзга към това да оборва другия, да го кара да си промени мнението, да му натяква вина за неговото мислене или даже за "злокобните" му намерения, които, впрочем, сам му е приписал.

По този начин, изхождайки от логиката "или аз, или той", човекът се опитва да превземе властта, която в неговите представи притежава този отсреща и която, както става ясно, е плод на собственото му въображение.
Също така, той подминава шанса за възможен диалог.

Това, което не се сеща да направи, обаче, е да излезе от слятостта си с другия и да се опита да отдели чуждите думи от наслова "заповед", да не ги приема като призив към незабавна промяна на собствено мнение или към неотложно действие, а да ги остави в свободното пространство, например, като "просто едно друго мнение", "някаква идея", която може да се обсъжда, да се разглежда или само да съществува.

Също така, вместо да приписва прекомерна власт на другия, да присвои своя собствена власт над личните си избори и действия (какво мисля? чувствам? от какво имам нужда? какво е в моите ръце?), да се свърже със свободата на волята си, но и да знае, че "така жадуваната и вълнуваща свобода ... носи със себе си тежко бреме на отговорността" (Е.Лукас).

Дали не и страхът от последната, всъщност, удържа човека във въпросната слятост, където винаги другият е по-силен, съответно и по-виновен?

24.01.2025

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙
https://myreflektion.blogspot.com/2025/01/blog-post_23.html

02/09/2026

"...особено важни остават защитата на конфиденциалността в терапевтичния процес, ясното разграничаване на професионалните роли и правото на клиента на информиран избор. Необходимо е също да бъде ясно, че възможността за упражняване на психотерапия предполага, според европейските стандарти, съответното няколкогодишно обучение и квалификация, включващи теоретична подготовка, лична терапия и работа под супервизия. Психотерапията е отделна професия и не произтича автоматично от квалификацията "психолог".
Затова смятам, че е необходим допълнителен професионален диалог със законодателя и ДАНС относно необходимостта от това изключение и гаранциите, които трябва да го съпътстват."

Ирина Лазарова

Агенците на ДАНС вече ще могат да работят като психотерапевти и да осъществяват психологическо консултиране. Това става ясно от промени в Закона за Държавна агенц....

02/09/2026

С КЛИН В ГЛАВАТА

“Никога няма да стигнете до крайната цел на пътя си, ако спирате да хвърляте камъни по всяко куче, което ви лае”.
Уинстън Чърчил

*****
Човек, пораснал в така наречената "токсична" среда, в условията на редовно отравяне с "нечистотии" от важните други, е склонен в по-зряла възраст по-скоро да воюва и да поставя на първо място справедливостта, съгласно собствените представи за такава, вместо да съхранява себе си и да си гледа пътя и целите.

Влизайки в ситуацията на повторение, било то реално или въображаемо (когато нещо му напомня на...), усещайки опасността да бъде залят с "мръсната вода", вместо да се отклони, да мине по друга пътека, човекът атакува "токсичния" и му доказва колко е неправ и кому принадлежи "мръсотията".
Обикновено нито успява да го докаже, нито да се опази сам, защото вече е влязъл в играта в ролята на приемник на мръсното, независимо, колко е налично последното.

Усещането за несправедливост в случая разклаща дотолкова, че възстановяването на такава му изглежда като единствен начин за завръщане на самоуважението. Нерядко, обаче, става точно обратното.

Вменено му е от малък "щом с теб не постъпват добре – значи ти не си наред".
С този клин в главата той е склонен на своя ред непрекъснато да влиза в играта "промени своите реакции, за да се чувствам добър", да се намира в перманентна претенция към хората за правилни мисли и поведение, както и в очакване на тяхното одобрение и мило отношение, чрез които да набавя себеусещането "аз съм ок".

Хората нерядко постъпват зле ("зле") заради самите себе си, поради някакви свои причини, проблеми, нужди, а не заради нас. Не че последното е изключено, но нека не го правим единствената причина.
И може би има ситуации, за които важи – "Остави лошите да си бъдат лоши" и се погрижи за себе си.

Колкото по-добре човек се познава и колкото по-стабилна представа има за себе си, толкова повече е способен да прецени, в кои моменти и до каква степен има връзка с неприемливите прояви отсреща.

Колкото по-малко поставя своето "аз съм ок" в зависимост от другите, толкова по-вероятно е да подмине атаката или да измисли по-гъвкав ход.

*****************************

ПРИТЧА ЗА ОРЕЛА И ВРАНАТА.

"Единствената птица, която си позволява да кълве орела, е враната.
Тя застава на гърба на орела и се впива в шията му.
Обаче орелът не се отбранява от враната, не се сражава с нея, не ѝ отдава своите сили и време.
Той просто разперва криле и започва да се издига все по-нагоре към небесата.
И колкото по-високо лети, толкова по-малко въздух има враната, в един момент тя сама пада долу.
Така орелът остава със своята свобода."

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙
2.09.2023

https://myreflektion.blogspot.com/2022/01/blog-post_22.html
https://myreflektion.blogspot.com/2023/09/blog-post.html

01/09/2026

"...детето се изгражда от една страна благодарение на онова, което му се дава, а също така и на онова, което му се отказва.
Възпитанието без забрани отрича разликата между поколенията.

Забраната в действителност няма същия смисъл за детето, както за възрастния. За възрастния липсата на забрана има смисъла на свобода. А при детето тази липса го кара просто да се излага на опасности.

Детето се нуждае от „рамкиране”, от поставяне на граници и защото тяхното отсъствие поражда тревожност у него. То има потребност от родители, които да го направляват и до една определена възраст някой друг трябва да решава вместо него.
Така че забраната в широкия смисъл на думата е важна в три области: за възпитанието (няма възпитаване без забрана); за живота в обществото (тоест извън семейната среда) и за психическото здраве.

Може да се твърди, че всякакви леки или по-сериозни психологически смущения у детето, като се почне от баналната двигателна нестабилност, та чак до тежките разстройства на личността, произтичат от липсата на забрани. Последните обаче не бива да се бъркат с наказанието."

ПАТРИК ДЕЛАРОШ

https://psychanalyse-journalisme-humour.blogspot.com/2011/07/ #4997201476473633718

31/08/2026

"Да бъдеш красив/а (също като да имаш успех), не е въпрос на анатомия, а на родителско разрешение. Анатомията, разбира се, повлиява миловидността на лицето, но само в отговор на усмивката на бащата или майката лицето на дъщерята може да разцъфти с истинска красота.

Ако родителите са виждали в сина си глупаво, немощно и тромаво дете, а в дъщерята – грозно и глупаво момиче, то именно такива те и ще пораснат."

Ерик Бърн

30/08/2026

ЗАД ЖЕЛАНИЕТО ДА ПРОМЕНИМ ДРУГИЯ...

Зад желанието да променим другия може да стои потребността от "другия себе си" – желано състояние и себеусещане, за което си мислим, че би било реалност, при условие, че другият се промени.

В такъв случай, не това, как да променим другия, нито как да спрем да искаме да го променим, би могло да бъде темата.
А по-скоро – какъв себе си искам, от какви подбуди и какво зависи от мен?

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙

29/08/2026

ДОВЕРИЕ ВПОВЕЧЕ

Прекомерното доверие и прекомерната мнителност са като скачени съдове.

Прекомерното доверие е свързано с много проекции на лични очаквания в образа на другия.
Прекомерната мнителност, на своя ред идва от силен и не лишен от основания страх, че другият няма да се идентифицира с тези проекции и следователно "няма да оправдае доверието".

Когато насочваме проектора към другия, някъде в дълбините на душата знаем, че проектираното/очакваното/ е дело на нашите ръце и не съвсем принадлежи на този отсреща. Оттам заедно с пълното доверие идва и съмнението... в другия.

С доверието си ние не можем да задължим другия и да го оконтурим по подобие на образа на нашата надежда. Все пак и той си има право на неговите неспособности, невъзможности, а може би и нежелание да оправдава нечие очакване.

С доверието си ние не можем да предопределим избора на другия. Но с това разбиране, вероятно можем да свием прекалената мнителност до реалистично премерена бдителност и благоразумие.

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙

27/08/2026

Отминаващото лято се увенча с една чудесна среща с моята колега и сънародничка (също така с български произход :) ) – психоаналитик и автор Ксения Канская, която вероятно познавате по редица мои преводи на нейни текстове с психоаналитична и философска тематика.

Искрящият ѝ ум и удивителната харизма сякаш се въплътиха в потока от слънчеви лъчи, заляли площада пред Кишиневската Катедрала – Piața Marii Adunări Naționale, където бе уловен мигът на срещата.

В коментарите към поста ще видите линк към сайта на Ксения, нейната страница, също така и линк към преведените на български език нейни текстове.

Ако сте на "ти" с руски език, не изпускайте изключително съдържателните уебинари, които тя организира и води. Най-скорошния ще се състои на 30 август.

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙

26/08/2026

"Всички сме затворници на мита за надуваемата кукла – секс-куклата, която може да се надува, използва, да ѝ се изпуска въздухът, да се поправя, складира или заменя. Тя е кулминацията на нашата цивилизация на "използвай и хвърли".

Върху телата на любовниците си не искаме да виждаме отпечатъците от техния живот или белезите от техните бременности. Искаме огледалата си завинаги идеални и неопетнени – така те ще прикриват и собствените ни слабости. Очакваме жените да бъдат идеални и поправими, но искаме да приемат отпуснатостта ни, белезите ни от акне, мърлявите дрехи, мръсните ни бради, миризмата ни на пот, голите темета и т.н..

Не само изцеждаме от жените тяхната реалност, но и реалността от живота – живота с всичките му белези и опустошения."

"Всеки човек носи белезите на физическата, емоционалната и духовната си еволюция – всичко, което съществува в света, носи белезите на собствената си история. Да живееш извън тази реалност води директно до себеразрушение."

Ги Корно, "Отсъстващи бащи, изгубени синове."

25/08/2026

Джеймс Бюджентал за ВИНАТА и ОТГОВОРНОСТТА

„Потребността да избегнем Отговорността се появява тогава, когато я бъркаме със съвсем друго понятие – Вината. Тези две понятия на практика се припокриват минимално. Реално те сочат към напълно противоположни състояния.“

„Ние отрано разбираме значението на Отговорността – тя е тежък товар. Мисълта, че тази дума може да означава и още нещо, освен неприятности – например някаква ВЪЗМОЖНОСТ – се появява много по-късно.“

„Когато съм съсредоточен предимно върху своята Вина, аз губя контакт със своето вътрешно чувство (опора, субективност); когато признавам своята Отговорност, аз съм сигурен, че играя решаваща роля в своето собствено съществуване.“

Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙