Психология на бременността и раждането с Мартина Ковалик

Home
Bulgaria
Sofia
Психология на бременността и раждането с Мартина Ковалик

Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Психология на бременността и раждането с Мартина Ковалик, Mental Health Service, Медицински център "Неовитро", бУлица България №75, Sofia.

08/06/2026

Психоемоционални аспекти на асистираната репродукция

АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ ОТВЪД МЕДИЦИНСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ

Когато говорим за асистирана репродукция, обикновено фокусът е насочен към медицинските изследвания, процедури и технологични възможности. През последните години обаче все по-ясно се осъзнава, че наред с медицинския аспект съществува и друго измерение на този процес – емоционалното и психологическото преживяване на хората, които преминават през него.

Пътят към родителството при репродуктивни затруднения често е съпътстван от надежда и страх, вяра и несигурност, радост и разочарование. Затова въпросът не е единствено как се провежда лечението, а и как човек живее този период от живота си.

Усещането за прекомерна медикализация може да бъде смекчено чрез свързване – между партньорите, между партньорите и бъдещото дете, както и между партньорите и медицинския екип. Именно съчетаването на съвременните технологии с човешко присъствие, разбиране и съпричастност превръща лечението в цялостна грижа.

ПРИЕМАНЕТО КАТО НАЧАЛО НА ПЪТЯ

Когато партньорите изберат асистирана репродукция, е важно да се запитат какво е тяхното вътрешно отношение към този избор. Съществуват ли съмнения, колебания или вътрешни съпротиви? Налице ли е конфликт между желанието за дете и начина, по който то би било заченато?

Подобни въпроси рядко имат еднозначни отговори. Но когато бъдат осъзнати и преживени, те могат да освободят пространство за повече доверие и спокойствие. Всяко лечение започва с приемане на реалността такава, каквато е. В противен случай значителна част от психичната ни енергия остава ангажирана в борба със страховете и вътрешните противоречия.

ВРЪЗКАТА С ЛЕКАРЯ КАТО ПРОСТРАНСТВО НА ДОВЕРИЕ

Качеството на отношенията между партньорите и лекаря също има значение. Дали хората се чувстват чути, разбрани и уважени? Могат ли да покажат своята уязвимост, без да се страхуват от осъждане? Има ли пространство за въпроси, притеснения и емоции?

Понякога липсата на доверие е свързана с несъвпадение в комуникационния стил или подхода на специалиста. В други случаи обаче тя може да произтича от трудността да заемем позицията на човек, който има нужда от помощ.

Много хора са свикнали да се справят сами, да контролират обстоятелствата и да намират решения за себе си и за околните. Именно за тях може да бъде особено трудно да признаят собствената си нужда от подкрепа. А способността да поискаме помощ в труден момент не е проява на слабост, а на зрялост и вътрешна сила.

ПАРТНЬОРСКАТА ВРЪЗКА – НАЙ-ВАЖНИЯТ РЕСУРС

Сред всички фактори, които подкрепят двойката по този път, особено значение има качеството на връзката между партньорите.

Репродуктивните трудности могат да създадат дистанция, но могат и да задълбочат близостта. Това зависи от готовността на партньорите да споделят своите страхове, болка, надежди и мечти. Да говорят не само за процедурите и резултатите, но и за вътрешния си свят.

Често зад мълчанието на мъжа не стои безразличие, а безпомощност или страх да не нарани. Зад критичността или раздразнението на жената може да стои усещане за самота и липса на емоционална опора. И двамата страдат, тревожат се и се надяват, но понякога преживяват и изразяват чувствата си по различен начин.

Когато тези различия останат неизговорени, лесно възникват погрешни интерпретации и взаимни обвинения. Когато бъдат споделени, те се превръщат във възможност за по-дълбоко свързване.

СВЪРЗВАНЕТО СЪС СОБСТВЕНОТО ТЯЛО

Процесът на асистирана репродукция е и покана към по-дълбоко осъзнаване на връзката със собственото тяло.

Как се чувстваме в него? Как се грижим за себе си? В каква среда живеем? Какви отношения поддържаме? Как преживяваме работата си и ежедневното напрежение?

Тялото е проекционна плоскост на емоционалния ни свят – то отразява начина, по който преминаваме през живота. Когато се научим да го слушаме и разбираме, се превръщаме в активни участници в собствения си път към родителството.

За жената това често означава постепенно изграждане на по-топло и приемащо отношение към тялото, което ще приеме и износи новия живот, към утробата – първи дом на нейното дете. Репродуктивната трудност може да бъде преживяна не като провал или предателство на тялото, а като покана за по-дълбоко свързване със себе си и характеристиките на женската същност – приемане, отпускане, отдаване.

ДА НАМЕРИМ ПРОСТРАНСТВО ЗА ЕМОЦИИТЕ

Медицинските процедури имат не само физическо, но и емоционално измерение. Те могат да активират стари рани, болезнени преживявания и дълбоко вкоренени убеждения за собствената стойност, успеха или провала.

Затова е важно партньорите да разполагат с безопасно пространство, в което да изразяват тревогата, тъгата, разочарованието и умората си. Пространство, в което да могат да бъдат истински и да получат подкрепа.

ДА ПОКАНИМ ДЕТЕТО В СВОЯ СВЯТ

За много двойки важна част от този процес е символичното свързване с детето още преди неговото появяване.

Това може да се случи чрез писмо, молитва, разговор между партньорите, визуализация или просто чрез мисъл, изпълнена с обич и очакване. Подобни жестове не са магически ритуали, а начини човек да даде форма на своята любов, надежда и готовност да посрещне новия живот. Когато е осъществено свързване на емоционално ниво, по-лесно се случва и свързването на нивото на тялото. Човешката реч и чувство могат да вплетат технологиите на асистираната репродукция в една душевна комуникация, започваща още преди самото зачеване и придружаваща всеки етап от пренаталното и перинаталното пътуване.

По същия начин бъдещите родители могат да се свържат и със собственото си вътрешно дете – с онези части от себе си, които също имат нужда от приемане, грижа и дом в сърцето. Пътят към родителството винаги актуализира теми от собственото детство и порастване. Бъдещите родители биха могли да извикат мил спомен от своето детство – получена прегръдка, насърчителни думи, приспивна майчина песен. Това им дава възможност да си спомнят, че те самите идват от пространство на любов, а обичта и топлината в тях потичат отвътре навън.

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО НАЧАЛО

След раждането някои родители изпитват трудност да разкажат на детето историята за неговото създаване. Обикновено това се случва тогава, когато самите те все още носят непреработени чувства, свързани с преживяното.

Когато родителите са намерили вътрешен мир по отношение на своя път, разговорът с детето се случва по-естествено. Тогава акцентът не пада върху медицинските подробности, а върху любовта, желанието и усилията, които са съпътствали неговото появяване.

СМИРЕНИЕТО КАТО ЧАСТ ОТ ПРОЦЕСА

Духовното измерение на асистираната репродукция е свързано с постепенното освобождаване от илюзията за пълен контрол. То ни напомня, че не всичко в живота може да бъде предвидено, планирано или управлявано.

Смирението не означава пасивност или отказ от действие. То означава да направим всичко, което зависи от нас, и едновременно с това да приемем, че съществуват процеси, които надхвърлят човешкия контрол – да приемем, че всеки от нас има право да избере начина и времето на своята поява, а никой от нас няма пълна власт над тайнството на зачеването и умирането.

ДА НАМЕРИМ СВОЯ СОБСТВЕН НАЧИН

Няма един-единствен правилен начин да преминем през асистираната репродукция. Някои хора се свързват с преживяването още от самото начало, а други предпочитат да запазят емоционална дистанция, за да се предпазят от възможно разочарование и болка. Всеки от тези подходи е разбираем и заслужава уважение.

Асистираната репродукция не е само медицински процес. Тя е и дълбоко човешко преживяване, което може да ни срещне с нашата уязвимост, но и с вътрешната ни сила, способността ни да обичаме и да се свързваме. Понякога си струва да се запитаме дали в стремежа си да се предпазим от болката не ограничаваме и достъпа си до любовта, надеждата и онази дълбока емоционална свързаност, която започва много преди раждането на едно дете.

Най-важното е всеки човек да открие своя собствен отговор на въпроса как иска да извърви този път. Този отговор може да бъде различен от избора на други хора в сходна ситуация, а понякога и от собствените ни отговори в различни етапи от живота. Няма универсално правилен начин. Има начин, който е верен за човека, който сме днес, и за мястото, на което се намираме в своя житейски път.

22/05/2026

Пренаталният бондинг и значението на ранната емоционална свързаност

БОНДИНГЪТ ЗАПОЧВА ОЩЕ ПРЕДИ ЗАЧЕВАНЕТО

Свързването между майката и бебето (бондинг) се осъществява на емоционално ниво още преди самото зачеване. Най-напред бебето психически се ражда като идея в съзнанието на родителите, като копнеж в тяхното сърце. Има значение как те мислят за своето дете и как отварят пространство за него в дома си, отношенията си и живота си.

Някой беше казал, че ако почукаме неочаквано на вратата на приятел, той вероятно ще ни отвори и приеме. Но колко различно е усещането, когато знаем, че сме поканени, чакани и желани там, където отиваме.

Част от създаването на свързаност между родители и деца е родителите да се запитат какво стои в основата на желанието им за дете – да получават или да дават? Това би им помогнало да осъзнаят позицията, от която тръгват към идеята за дете – липса или изобилие, социален натиск или осъзнат личен избор, опит за запълване на емоционални дефицити или вътрешна необходимост да дават, да се посвещават и да споделят богатия си вътрешен свят.

Децата не идват в живота ни, за да лекуват раните ни – ние носим тази отговорност. Те не идват, за да донесат радост, ако тя отсъства от живота ни. Да бъдем щастливи със себе си и живота, който живеем, е наша задача. Децата идват, за да реализират своите заложби, да разгърнат своята личност, да научат своите уроци и да намерят своя път. И е прекрасно, когато това се случва в среда на подкрепа и свързаност.

ЕМОЦИОНАЛНАТА ВРЪЗКА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА

Свързването между родителите и бебето намира своето продължение при зачеването, имплантацията и в хода на самата бременност. Всяко развитие в психичния свят на майката и бащата има своето отражение върху тялото и душата на бебето.

Благодарение на общото кръвообращение с майката детето усеща какво я вълнува, радва или тревожи. То се ориентира по начина, по който бие сърцето ѝ, както и по начина, по който звучи гласът ѝ. Бебето не разбира абстрактното значение на думите, но улавя емоцията, вплетена в тях – нейният биохимичен израз преминава през плацентата и достига до него.

КАК РОДИТЕЛИТЕ МОГАТ ДА ОБЩУВАТ С БЕБЕТО В УТРОБАТА

Когато двойката намери своя собствен начин за свързване с детето още от момента на зачеването, това влияе благотворно върху цялата бременност. Когато родителите виждат бебето си като личност и проявяват интерес към начина, по който то се чувства в утробата, детето се чувства съществуващо и принадлежащо.

В общуването с родителите си бебето придобива усещане за включеност в семейния живот и за заедност в преодоляването на трудностите. Утробата е не просто физическо място, а емоционално и енергийно поле, в което децата получават първите послания за живота, любовта, сигурността и свързването.

Родителите могат да пеят на бебето си, да му разказват за себе си, за своя житейски път, за срещата си, за онова, което ги радва и вдъхновява. Целта не е просто предаване на информация, а истинско общуване между чувстващи и обичащи същества.

Важно е да знаем, че този емоционален обмен е двупосочен – бебето също намира свой начин да изпраща послания към своите родители. Колкото повече те насочват вниманието и вътрешния си взор към него, толкова по-лесно успяват да ги уловят и разчетат.

ПРЕНАТАЛНИЯТ БОНДИНГ И СПРАВЯНЕТО С ТРУДНИ СИТУАЦИИ

Пренаталният бондинг подпомага по-лекото преминаване през предизвикателни житейски ситуации – загуба на близък човек по време на бременността, загуба на близнак в утробата, медицински интервенции, седалищно предлежание или затруднения в родилния процес. Това общуване често помага за създаване на усещане за безопасност, смисъл и готовност за предстоящите промени.

НУЖНО ЛИ Е БЕБЕТО ДА БЪДЕ ПРЕДПАЗЕНО ОТ ВСЕКИ СТРЕС?

Общувайки със своето бебе по време на вътреутробното му развитие, родителите могат да му предадат посланието, че тревогите и трудностите, през които преминават, не са свързани с него и че то не е в опасност.

Някои родители се стремят напълно да изключат стреса от живота си и от живота на своето дете. Но стресът е патогенен тогава, когато се превърне в дистрес – когато е продължителен и не може да бъде овладян. Стресът, с който родителите успешно се справят, учи бебето, че трудностите са преодолими и че животът е хубав въпреки своите предизвикателства – ценен и полезен опит, който се запаметява в клетките на тялото му и помага в значими моменти на преход в неговия житейски път.

ПОДГОТОВКА ЗА РАЖДАНЕТО ЧРЕЗ ПРЕНАТАЛЕН БОНДИНГ

С помощта на пренаталния бондинг майката може да подготви бебето за предстоящото раждане и за идващата промяна. В седмиците преди термина тя може да му разказва какво предстои, да му говори за света извън утробата, за дома, в който ще живее, и за хората, които го обичат.

Когато между майката и бебето съществува свързаност, а не зависимост и вкопчване, отделянето при раждането се случва по-леко.

РАЖДАНЕТО КАТО СРЕЩА МЕЖДУ ДВЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА

Пре- и перинаталният бондинг играе ключова роля и при самото раждане. Раждането е акт на взаимно усилие между майката и бебето. Топлата свързаност помага на детето да направи прехода от вътреутробната среда към света извън утробата.

Ако погледнем на раждането не просто като на механичен процес, а като на емоционална среща между две човешки същества, още по-ясно осъзнаваме необходимостта от усещане за близост, сигурност и свързаност – както между майката и бебето, така и в средата, която ги заобикаля.

ПЪРВИТЕ МИГОВЕ СЛЕД РАЖДАНЕТО

След раждането бебето копнее да усети топлата прегръдка на майка си, да чуе нейния познат глас и биенето на сърцето ѝ. За него това свързване е мост между два свята.

Ако по медицински причини този контакт не е възможен веднага след раждането, добре е раздялата да бъде придружена от успокояващи и обяснителни думи, които да помогнат на бебето да се справи с временната физическа дистанция.

ЗАЩО УСЕЩАНЕТО ЗА СВЪРЗАНОСТ Е ЖИЗНЕНОВАЖНО

Д-р Хакан Чокер, създател на Birth with No Regret и основател на Истанбулска академия за раждане, споделя, че за едно дете свързването с неговите родители е равнозначно на оцеляване. Ако то не усеща свързаност, това може да бъде сериозна травма за него.

Независимо как е преминало раждането – естествено или оперативно, със или без медицински интервенции – най-важното, което една майка може да даде на детето си преди и след раждането, е свързване.

Ако бебето няма усещането, че е посрещнато с любов и добре прието в първите седмици след раждането, е възможно да преживее чувство на отхвърляне и непринадлежност. Липсата на топъл физически контакт, нежност и отклик на плача може да повлияе негативно върху изграждането на усещането за собствена стойност и емоционална сигурност.

КОГАТО СВЪРЗВАНЕТО Е ЗАТРУДНЕНО

Понякога свързването между бебето и родителите в пренаталния и перинаталния период е затруднено. Причините могат да бъдат различни – страхове, повишена тревожност, трудна бременност, тежко раждане, предишни загуби, следродилна депресия, липса на подкрепа, собствена детска травма на родителя или липса на свързаност със собствената емоционалност.

Психологическата работа върху начина, по който се свързваме със себе си и другите, би могла да ни помогне да развием способността да присъстваме, да откликваме, да поправяме разминаванията и да се доверяваме.

СВЪРЗАНОСТТА КАТО ОСНОВА НА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Близостта между родителите и бебето започва да се създава далеч преди раждането. Основите на способността ни да изграждаме пълноценни, реципрочни и емоционално подхранващи взаимоотношения се полагат още в майчината утроба – а може би дори по-рано, в намерението и нагласата, с които подхождаме към другия човек.

Никога не е късно да преосмислим начина, по който се свързваме със себе си и света около нас. Умението да създаваме емоционална близост ни води към повече смисъл, дълбочина, осъщественост и щастие в живота.

15/05/2026

“Привързаното родителство (attachment parenting) не е непременно същото като родителство, насочено към изграждане на сигурна привързаност. Дълги години не виждах ясно тази разлика, затова искам да споделя какво научих с времето.

Когато се роди синът ми, се хвърлих с главата напред в идеята за привързаното родителство. Носех го в слинг по пътеките, по които ходехме — тежестта му върху гърдите ми ми се струваше точно там, където трябва да бъде. Той спеше в леглото, в което аз спях. Скъпото органично и нетоксично креватче, което бях поръчала за него преди да се роди - в крайна сметка го продадох неизползвано.

А кърменето се оказа най-голямата изненада в цялото ми майчинско пътуване. Кърмих сина ми дълго след бебешката възраст, много по-дълго, отколкото някога съм си представяла, и това се превърна в нещо, което мога да опиша единствено като моята майчина суперсила.

Обичах всичко това. Усещах го правилно до мозъка на костите си.

Привързаното родителство е философия, изградена около това, което д-р Уилям Сиърс нарича „Baby B’s“ (bedsharing, breastfeeding, babywearing): споделено легло, кърмене, носене на бебето в слинг и още няколко практики, създадени така, че родителят и детето да бъдат в близък и отзивчив контакт. Идеята зад това е красива и голяма част от нея е подкрепена от солидни научни изследвания за детското развитие.

Но ето какво ми отне години да разбера.

Привързаното родителство ти дава практики. Родителството за сигурна привързаност ти дава гледна точка. А това са две много различни неща.

Практиките могат да бъдат следвани или не, отметнати в списък или изпълнени „недостатъчно добре“.

А гледната точка променя начина, по който виждаш. Променя това кой си, когато влезеш в стаята при детето си, качеството на вниманието, което му даваш, усещането, което внасяш във всеки обикновен момент заедно. Това не може да бъде измерено със списък със задачи, защото става дума за това как присъстваш, а не какво правиш.

Точно това разграничение промени всичко за мен.

Защото когато го разбрах, спрях да се питам: „Правя ли нещата правилно?“ И започнах да се питам: „Тук ли съм? Присъствам ли истински? Виждам ли детето си отвъд поведението му? Разбирам ли наистина от какво има нужда от мен и защо?“

Тази промяна — от „правене“ към „присъствие“ — е достъпна за всеки родител, независимо как изглеждат дните му в действителност.

Но някъде по пътя започнах да забелязвам нещо у майките около мен, което ме натъжаваше.

Вина. Толкова много вина.

Майки, които не са могли да кърмят, се чувстваха така, сякаш са се провалили още преди да са започнали. Майки, които е трябвало да се върнат на работа, бяха разкъсвани от срам заради детската градина. Майки, които са имали нужда от тялото си обратно за самите себе си, тихо се чудеха дали това не ги прави лоши майки.

Практиките се бяха превърнали в мерило.

И всички сякаш не успявахме да го покрием.

А ето какво всъщност показват изследванията.

Сигурната привързаност не идва от някакъв конкретен набор от практики. Това, което води към нея — повече от почти всичко друго — е нещо много по-просто: способността ти да се радваш истински на детето си. Лицето ти да светва, когато то влезе в стаята. Да бъдеш искрено и без бързане присъстващ с него. И готовността ти да поправиш връзката, когато неизбежно сгрешиш.

Не става дума за това какво правим с децата си.

Става дума за това кои сме, когато сме с тях.

Което означава…

Можеш да храниш с адаптирано мляко и пак да изграждаш сигурна привързаност.
Можеш да работиш на пълен работен ден и пак да изграждаш сигурна привързаност.
Можеш да имаш трудни дни, да губиш търпение, да грешиш отново и отново — и пак да изграждаш сигурна привързаност.

Защото това не е родителство „по шаблон“.

Това е начин на присъствие.

А този начин на присъствие — това дълбоко вътрешно знание, че отговорът винаги е в свързването — е нещо, което може да бъде осъзнато и носено в нас дори в най-трудните ни моменти.”

Tracy,
Raised Good Blog

30/04/2026

Радваме се да бъдем част от майския брой на Списание Кенгуру 🌷

В него говорим за страха от раждането — не само като реакция към самото събитие, а като преживяване, свързано с вътрешния ни свят, минал опит и дълбоки лични процеси.

Благодарим за поканата и доверието! 🌿

Марти & Цвети

07/04/2026

Психология на кърменето: Отбиване

ЗАЩО ОТБИВАНЕТО ЗАСЛУЖАВА ВНИМАНИЕ

Отбиването е значим преход — не само физически, но и емоционален — както за майката, така и за детето. Той заслужава същото внимание и подкрепа, каквито се отделят на самото кърмене. Признаването на емоционалната му тежест от страна на близките, здравните специалисти и обществото е първата стъпка към по-добра грижа за майките в този период.

ХОРМОНАЛНИТЕ ПРОМЕНИ И „ТЪГАТА ПРИ ОТБИВАНЕ“

По време на отбиването се наблюдава спад — понякога рязък — в нивата на ключовите хормони окситоцин и пролактин. Тази биохимична промяна може да обясни т.нар. „weaning blues“ (тъга при отбиването). Сред често срещаните симптоми са необяснима тъга, раздразнителност, тревожност, усещане за емоционална празнота. Освен физиологичните причини, тези състояния имат и дълбок психоемоционален контекст.

ПРОМЯНА В МАЙЧИНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Кърменето често се превръща в централна част от идентичността на майката и източник на увереност и усещане за компетентност. С неговия край могат да се появят въпроси като:

“Как ще успокоявам детето си сега?”
“Как изразявам обичта си без кърмене?”
“Как ще се промени връзката с детето ми?”
“Още ли съм нужна?”

Този процес може да бъде дезориентиращ, но същевременно отваря възможност за изграждане на нови начини за близост, емоционална свързаност и взаимност.

ОТБИВАНЕТО КАТО ПРЕХОД И СИМВОЛИЧЕН КРАЙ

Отбиването бележи края на един ранен етап от развитието на детето и началото на нов. За много майки това е свързано с тъга по специалната близост, която кърменето носи.

Това е и една от първите стъпки към самостоятелността на детето. В този момент майката често се изправя пред въпроси като:

“Мога ли да се разделя с усещането си за незаменимост?” “Готова ли съм да насърча независимостта на детето си в съответните за възрастта му граници?”
“Как да продължа да го „нахранвам“ емоционално?”

Както казва Ерих Фром, истинската обич се проявява в готовността да обичаме детето си и в неговата нарастваща независимост.

ВЪТРЕШНАТА ГОТОВНОСТ НА МАЙКАТА

Важно е майката да се запита дали е готова за този преход. Полезно е да се замисли:

“Как се справям с житейските преходи?”
“Трудно ли ми е да приключвам етапи?”
“От какво черпя усещане за значимост?”

Кърменето е не само хранене за бебето, но и емоционално „хранене“ за майката — източник на близост, доверие и отдаденост. Отбиването поставя въпроса как тези потребности могат да бъдат посрещнати по нов начин.

СПОКОЙСТВИЕТО НА МАЙКАТА КАТО ОПОРА ЗА ДЕТЕТО

Децата усещат емоционалното състояние на майката. Когато тя е спокойна и уверена в решението си, детето се адаптира по-лесно. При тревожност и несигурност от страна на майката, детето също реагира с напрежение.

Малките деца не могат сами да регулират силните си емоции — те се нуждаят от спокоен и стабилен възрастен, който да им помогне.

АМБИВАЛЕНТНИТЕ ЧУВСТВА И ВИНАТА

Много майки изпитват едновременно:

– облекчение (заради по-голяма физическа свобода)
– тъга (по отминаващия „бебешки период“)

Тази смесица от чувства може да доведе до вина, особено когато образът на „перфектната майка“ не допуска противоречия.

Важно е да се помни: амбивалентността е напълно нормална.

Полезен подход е промяната на вътрешния разказ:

– вместо „Отнех нещо от детето си“
– към „Водя детето си през естествен преход и съм до него“

Подкрепата от близки и специалисти е ключова, особено когато отбиването е наложено по външни причини. Грижата за психологическото благополучие на майката по време на отбиването е пряка грижа и за детето.

КАК ПРЕЖИВЯВА ОТБИВАНЕТО БЕБЕТО?

За бебето кърменето не е само хранене — то е близост, успокоение, сигурност, сетивност, общуване. Отбиването изисква пренастройване на цялата му система за емоционална регулация. Поведенческите реакции могат да включват повишена тревожност и нужда от близост, раздразнителност, плачливост, нарушен сън, регресивно поведение (смучене на пръста, залепване за майката). Изследванията върху привързаността показват, че детето понася добре загубата на специфичен ритуал, стига майката да остане достъпна, топла и отзивчива и да предлага алтернативни форми на близост — прегръдки, съвместна игра, телесен контакт. От помощ е и спокойното обяснение: детето невинаги разбира смисъла на думите, но улавя техния емоционален заряд. Важно е да усеща неизменното емоционално присъствие и непроменената майчина топлина — това му носи сигурност, че промяната е в ритуала, а не в любовта и в качеството на връзката.

ОТБИВАНЕТО КАТО ТРАНСФОРМАЦИЯ, А НЕ РАЗДЯЛА

Подобно на раждането, отбиването не е раздяла, а трансформация на връзката. Когато се случва с внимание и чувствителност, то подкрепя развитието на независимостта, без да нарушава емоционалната сигурност.

Отбиването, преживяно с грижа и присъствие — дори и понякога трудно — не оставя травма. То оставя спомен за връзка, в която майката е била до детето си.

23/03/2026

Психология на кърменето

“Най-важното в кърменето не е кърменето.”
Доналд Уиникът

КЪРМЕНЕТО КАТО ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА

Кърменето е дълбоко лично преживяване и акт на съкровено свързване между майката и нейното бебе. В този процес бащата често се превръща в пазител на пространството на близост и сигурност.

Освен физическа нахраненост бебето усеща близостта на майката, нейния обичащ поглед, топла прегръдка, успокоителен глас. Обгръщането на бебето в обятията на майката при кърмене отправя към него послание, че то може да се довери, да се отпусне, да се остави да бъде нахранено. Усещането за сигурност, защитеност, принадлежност носи на детето усещане за емоционална заситеност. Кърменето не е просто хранене — то подпомага регулирането на нервната система и изграждането на сигурна привързаност, ключова за емоционалното и когнитивното развитие на бебето.

КОГАТО ЛИПСВА ЕМОЦИОНАЛНОТО ПРИСЪСТВИЕ

Когато кърменето е съпроводено с дистантност, безизразност, афективна студенина, ако е белязано от досада или дори гняв, емоционалните потребности на бебето могат да останат незаситени. Ако вниманието на майката по време на кърмене е насочено основно към електронни устройства, встрани от бебето и създаващата се помежду им свързаност, майчиното мляко може да се превърне в храна, която не засища – бебето усеща продължаващ глад за Другия, за общуване и взаимност.

КЪРМЕНЕТО КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВРЪЗКАТА ОТ УТРОБАТА

По време на кърмене се възстановява усещането за изключителна физическа близост, познато от вътреутробния период. Това подпомага адаптацията на бебето към външния свят и намалява тревожността от своеобразното отделяне при раждането. Този процес създава чувство за приемственост и сигурност – основа за спокойно развитие и доверие към света. Ако майката има възможност да кърми бебето си, но вземе съзнателно решение да не го кърми, до него може да стигне посланието, че неговите потребности не са важни. Възможно е то да изпита чувство на отхвърленост, потенциално проявяващо се в хода на живота и като неспособност за получаване с чувство на заслуженост.

РАННИЯТ ДИАЛОГ МЕЖДУ МАЙКА И ДЕТЕ

В хода на кърменето се изгражда ранният диалог между майката и детето, в който бебето придобива възприятие за човешките отношения, усещане за Другия като чувстващо и свързващо се същество, нагласа към света и живота. Какво потича към бебето заедно с кърмата – усещане за несвобода и обремененост или радост от живеенето? Вкусът към храната се превръща във вкус към живота.

ОТГОВОРЪТ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ КАТО ОСНОВА ЗА ДОВЕРИЕ

Майчиният отклик спрямо потребностите на бебето в този ранен период, когато то е напълно зависимо от нея, е свързан с формиращия се у него на модел на интеракция със заобикалящия го свят. Бебето се ражда с доверие, че неговите потребности ще бъдат посрещнати, а те не се изчерпват с храненето – бебето има нужда и от успокоение, подкрепа, физически и емоционален комфорт. Плачът – единственият способ за себеизразяване на бебето към този ранен етап от неговото развитие – често се свежда до “гладен съм”, а би могъл да означава и “иска ми се да ме гушнеш”, “тъжен съм”, “боли ме”, “страх ме е”. Важна е сетивността на майката към същността на потребността, защото в противен случай кърменето би се превърнало в един и същ отговор на различни изрази на афективен живот у бебето. Чувствителният отговор на майката помага на детето да развие доверие към собствените си усещания и способност да ги изразява. Ако бебето не намира отклик на своя зов, то започва да възприема своето състояние на естествена зависимост като слабост – “ако аз разкрия потребностите си, ще бъда изоставен сам в тях”. Това много рано създадено убеждение може да бъде пренесено в зряла възраст и проявено в потискането и отричането на естествената човешка слабост и взаимозависимост, както и в липса на умения и готовност да потърсим помощ, когато имаме дълбока потребност от такава – заради вътрешното убеждение, че тя ще ни бъде отказана както някога.

НАТИСКЪТ ВЪРХУ МАЙКИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ КОНФЛИКТИ

Информацията за ползите от кърменето е ценна, но може да се превърне в източник на вина и срам, когато се използва като морален натиск спрямо майки, които по една или друга причина не кърмят. Психологическата принуда да се кърми на всяка цена може да доведе до негативни емоции, намиращи отражение във връзката майка-дете. Не упражняването на натиск, а деликатното докосване до дълбоките лични мотиви за един или друг избор би било целебно. Понякога съпротивата към кърмене е израз на страх от близост и отдаване. Би могла да е и проявление на преживени липси в собственото детство – невъзможност на майката да даде на детето си нещо, което някога на нея самата е било отказано. В други случаи отказът от кърмене е свързан със страх от събуждане на даден травматичен спомен, заключен в клетките на тялото. Нежеланието да се кърми при някои жени е продиктувано от възприятието спрямо собственото им тяло и опасения за възможни промени в него след кърменето. Всеки наш избор е продължение на нашата история и личност. Какво кара тези жени да поставят по-голям фокус върху изглеждането, отколкото върху създаването на връзка и отношение? Осъзнаването на тези вътрешни причини е важна стъпка към по-дълбоко разбиране и приемане – както на себе си, така и на детето. Не съденето и предразсъдъчното мислене би помогнало за намирането на отговора, а емпатичното присъствие и готовността да се създаде и удържи пространство за човешката искреност и уязвимост.

КОГАТО КЪРМЕНЕТО НЕ Е ВЪЗМОЖНО

Дори когато кърменето не се случва по физиологични или други причини, емоционалната връзка остава напълно възможна. Майката може да изгради усещане за емоционална свързаност, подкрепеност, нахраненост чрез нежно докосване, пълен с обич и благодарност поглед и онази прегръдка, която кара бебето да се довери и да потъне в нея. Прегръдка, която му казва, че мама е тук, приема го и го обича. Докосването е много важно за новороденото. В зависимост от начина, по който е докосвано, бебето разбира дали е добре дошло, обичано, чакано, празнувано. Докосването помага на детето да се свърже със своята телесност, както и да установи сигурна привързаност с родителите си. Съществува линия, простираща се от сърцето към ръката – докосването на ръката е намерението на сърцето. Нежното, топло, изпълнено с обич докосване на детето от родителите може да храни така, както храни майчиното мляко.

ОТВЪД ИДЕАЛИТЕ И ОСЪЖДАНЕТО

Психологията търси дълбоките мотиви зад човешките избори – отвъд привидностите, едностранчивостта, черно-бялото мислене и лесните отговори. Възможно е една кърмеща майка да избира кърменето предимно като път към вписване във възприетия идеал за “идеалната майка” или като израз на компенсаторно превъзходство, а дълбоко в себе си да изпитва негодувание или досада. Възможно е некърмеща майка да съумее да създаде у детето си усещане за емоционалнопсихична ситост и изключителна сърдечна близост. Понякога чуваме как се отправят критики към майки, че ще разглезят децата си, защото кърмят на поискване или носят на ръце новородено. Критиците би следвало да обърнат своя поглед навътре към себе си – възможно е тяхната критика да е израз на непризнаване на собствените им дълбоки потребности и незадвижване към тяхното нахранване. Друг път критиките са отправени към жени, които нямат възможност или са избрали да не кърмят – напълно възможно е тези съдещи хора да се чувстват емоционално гладни и да проектират върху странични хора и ситуации своите собствени чувства и емоции.

ОСЪЗНАТОСТ И ПРИЕМАНЕ

Критиката към чуждите родителски избори често отразява наши собствени вътрешни конфликти и неудовлетворени потребности. Осъзнатостта предполага готовност първо да разпознаем и понесем истината за нас самите. Едва тогава бихме били способни да видим другия и да чуем неговата история – отвъд съдене, етикетиране и рамкиране. Независимо дали става въпрос за кърмене или за нещо съвсем различно.

Address

Медицински център "Неовитро", бУлица България №75
Sofia

Telephone

+359879616258

Website

https://www.mindfulmama.bg/, https://superdoc.bg/lekar/martina-kovalik

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психология на бременността и раждането с Мартина Ковалик posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Want your practice to be the top-listed Clinic in Sofia?