Път към себе си

Home
Bulgaria
Sofia
Път към себе си

Подкрепа за теб в емоционално трудни моменти.
Работа с тялото, емоциите и връзката със себе си.

ReConnect – връщане към себе си е пространство за родители, които преминават през емоционално трудни моменти и търсят по-мек, осъзнат и дълбоко свързващ подход.

Работя травма-информирано и соматично – с тялото, емоциите и вътрешните реакции – за да подкрепя родителите да изграждат вътрешна устойчивост, яснота и сигурност. Когато родителят се свърже със себе си, връзката с детето естествено се тра

нсформира.

Това пространство е покана за забавяне, присъствие и връщане към себе си – като човек и като родител.

02/09/2026

Ако се въртиш в кръг,
то основната причина обикновено е свързана
с неразрешена и недовършена реакция в тялото.

Коя е твоята незавършена реакция, научи повече на линка в коментар.

01/09/2026

Знам, че не трябва да избухвам. И пак избухвам.

Знам, че мога да преброя до 10.
Знам, че мога да дишам.
Знам, че детето не го прави нарочно.
Знам, че партньорът ми не е врагът.
Знам, че после ще съжалявам.
И въпреки това понякога избухвам.
Защо?

Достатъчно любопитен ли си, за да разбереш?!

Може би защото между „знам как бих искал да реагирам“ и „ какво мога да го направя точно в този момент“ съществува цял вътрешен процес.
Процес, който всъщност не започва в главата, а в тялото.

Още преди да си избухнал, тялото вече се е напрегнало.
Нервната система вече е получила заповед за реакция.
Импулсът вече е преминал.

Целият този процес и автоматична реакция са толкова бързи, че понякога разбираме какво се е случило с нас впоследствие.
И именно тогава идват упреците към себе си:
- „Пак го направих.“
- „Защо не успях да се спра?“
- „Нали всичко това го знам?“

Аз знам, че промяната не започва с това да знам още и още… , а с това да започна да разпознавам онзи кратък момент преди: думите, действието и автоматичната реакция.

——————

По време на следващите две събития, посветени на ГНЕВА ще имаш възможност да навлезеш по-надълбоко в личните си процеси преди избухването, за да можеш да преминеш от автоматична реакция към отговор.

3 септември, 19:00 часа -> Среща: „Какво защитава моят гняв?“
Работа с лични реални ситуации. Разпознаване на: от какво се задейства гневът, какво се случва в тялото, какъв е импулсът, какво казва гневът, какви граници/нужди/чувства/защитни реакции има около него?
Практика-въпроси за домашно (дневник на гнева) за наблюдаване на момента, в който гневът започва.

—> Пуза за себе-наблюдение с любопитство Среща: „От автоматична реакция към избор“
Преживелищно себе-наблюдение на импулса, който слага началото на гнева. Работа с нервната система, тялото, оставане с преживяването, изразяване, граници, какво правя различно в реалната ситуация?

————

Ако ти си този, който иска да погледне отвъд Гнева си
Ако достатъчно любопитен
Ако имаш желание да търсиш за себе си и в себе си

Можеш да се запишеш за темите:
- „Какво защитава моят гняв?“
- „От автоматична реакция към избор“

—> на линка в коментар или да коментираш “гняв”, за да ти изпратя линка на лично.

31/08/2026

Понякога „Не опитвам, защото ще се проваля“ го наричаме липса на увереност и затова казваме на/за детето:
- „Не вярва в себе си.“
- „Много лесно се отказва.“
- „Страхува се да пробва.“

Естественият ни импулс в тази ситуация е да му помогнем/кажем:
- „Хайде, можеш!“
- „Няма нищо страшно.“
- „Ти си много добър в това.“
- „Просто опитай.“

Съществува обаче един друг въпрос, който много по-рядко си задаваме: Какво става в МЕН, когато детето ми не вярва, че може?

До колко мога да остана до неговото:
- „Не мога.“
- „Страх ме е.“
- „Не искам.“
.. Или нещо в мен веднага се активира?, защото е нужно да го:
- убедя
- мотивирам
- вдъхна увереност
- предпазя от разочарование

Ако се обърна към себе си може би мога да открия, че на мен ми е трудно да понеса възможността то да не успее.
-->> Точно тук и в този момент темата за детското самочувствие престава да бъде само тема за детето.
Самочувствието се среща и изправя пред нас самите.

Какви са нашите:
- Отношение към грешката?.. Към провала?... Към оценката?..... Към собствената ни стойност?

Защото детето не изгражда самоувереност само от думите: „Вярвам в теб.“

-->> То я изгражда и през преживяването на:
- Мога да опитам.
- Мога да сгреша.
- Мога да не успея.
- Мога да бъда разочарован.

И знанието, че докато греша и опитвам, връзката с мама и тати остава.
Аз оставам ценен, значим, достатъчен....

-->> Точно в тази посока ще разгърнем темата "Самоувереност и самочувствие: Когато искаме най-доброто за детето…, но неусетно започваме да го натоварваме" на 2, 4 и 5 септември.

Ще говорим за отвъд похвалата и правилните думи.
Ще разгърнем и разберем всъщност се изграждат самоувереността, самочувствието и вътрешното усещане за „Аз съм ОК“ и как нашата собствена история участва в този процес.

Линкът за записване е все още активен и достъпен в коментар. -->>

28/08/2026

Ако си бил на срещата „Как да победя и овладея гнева?“, вероятно вече си тръгнал с един малко по-различен въпрос - не „Как да спра да избухвам?“, а
—>> „Какво всъщност се случва в мен, преди да избухна?“

Това е така, защото гневът рядко започва с викането, яростта, изблика, реакцията, острия тон, тръгването на вратата, с думите, за които след това съжаляваме …�
Това всъщност са все моменти, които виждаме наяве. Може би в момента на избухването “съзнаваме” какво се случва, чуваме думите…., но преди това са се случвали много повече и по-дълбоки процеси в нас.., на които рядко обръщаме внимание…

Може би преди това сме минавали през случки и взаимодействия, в които:
- Не са ни чули какво казваме
- Искали сме да направим едно, а то е станало друго
- Поели сме още една задача
- Били сме доста преуморени
- Не сме успели да си починем
- Преглътнали сме думи, които сме искали да изкажем
- Спрели сме се да направим нещо, което сме искали … и т.нат.

Именно тези случки са моментите, които се трупат в нас, защото ние самите не се чуваме..
Тези моменти са златни
Тези моменти имат какво да ни кажат за нашите:
- Граници
- Нужди
- Страхове
- Безсилие
- Неизказани думи и неизвършени действия

По време на следващите две събития, посветени на ГНЕВА ще имаш възможност да навлезеш по-надълбоко в личните си процеси преди избухването, за да можеш да преминеш от автоматична реакция към отговор. �
3 септември, 19:00 часа -> Среща: „Какво защитава моят гняв?“
Работа с лични реални ситуации. Разпознаване на: от какво се задейства гневът, какво се случва в тялото, какъв е импулсът, какво казва гневът, какви граници/нужди/чувства/защитни реакции има около него?
Практика-въпроси за домашно (дневник на гнева) за наблюдаване на момента, в който гневът започва.

—> Пуза за себе-наблюдение с любопитство Среща: „От автоматична реакция към избор“
Преживелищно себе-наблюдение на импулса, който слага началото на гнева. Работа с нервната система, тялото, оставане с преживяването, изразяване, граници, какво правя различно в реалната ситуация?

————

Ако ти си този, който иска да погледне отвъд Гнева си
Ако достатъчно любопитен
Ако имаш желание да търсиш за себе си и в себе си

Можеш да се запишеш за темите:
- „Какво защитава моят гняв?“
- „От автоматична реакция към избор“

—> на линка в коментар или да коментираш “гняв”, за да ти изпратя линка на лично.

27/08/2026

„Много добре, но можеше и повече.“

Едно просто изречение, изказано от родител или близък

Уж нищо особено, но оставило дълбока следа в детската душа
Може би казано с най-добро намерение
Може би казано, за да мотивира.
Или да насърчи.
Да помогне на детето да развие потенциала си.

Само че детето чува нещо съвсем различно:„Това, което направих, не е достатъчно. Моето старание не е достатъчно. Нужно е да знам повече."

И така постепенно започва едно непрекъснато доказване, търсене и дори лутане ...
Търсене на "още-то", на "повечето"... ,
За да получи оценката, одобрението и потвърждението, че е ОК, "в норма", оценено и стойностно

И така същото това дете расте, вперило очи във външния свят, търсейки
Търсейки онова "можеш и повече" в работата, семейството, статуса, постиженията…
Детето става родител
И без дори да го осъзнава, започва да предава нататък именно това "можеш и повече"

Може би не непременно чрез думите си,
А с тревогата си, когато детето не се справя.
С бързането да го поправи.
С желанието да го мотивира.
С трудността просто да остан до него, когато не успява.

--------------------
--> Как се отглежда дете, което знае, че стойността му не зависи от резултата?

И още по-трудният въпрос:

--> Как да му дам това, ако самият аз все още търся отвън потвърждение, че съм достатъчен?

! На 2, 4 и 5 септември продължаваме темата за самоувереността, самочувствието и усещането за собствена стойност.
.. Не само през това какво да казваме на детето,
а и през онова, което носим самите ние във връзката с него.

Все още можеш да се запишеш на линка в коментар.

26/08/2026

Когато гневът е външно изражение на тревожността в тялото

Когато не успяваш да изразиш бурното, ставащо в теб
Когато имаш желание да общуваш и
копнееш за любов и привързаност
Но в същото време до теб стига сигнал, че нещо ти има, нещо не ти достига или че все ти си направил/ненаправил нещо…

Тогава в теб става нещо странно..
Хем имаш нужда да си свързан с човека до теб,
За да получиш потвърждение, че просто СИ, че връзката все още съществува
Хем не разбираш какво става в теб
Объркан си, безсилен…
Правиш, казваш
И накрая избухваш.
Сякаш гневът изразява онова, за което ти самият още нямаш думи…

Тревожиш се и в същото време си гневен

Ако искаш да започнеш да разгъдаваш своя гняв, заповядай днес на събитието: “Как да победя и овладея гнева”

19:00 часа
Сряда - 26 август
Линкът за достъп е в коментар

25/08/2026

Вулканичното изригване на гнева ..,
който си се научил да потискаш като дете.

Как да решим дилемата с гнева? - да го потискаме или да му позволяваме да бъде изразен?
Как да си позволим да бъдем гневни, като това може да нарани някой, особено детето? ..

Особено, когато ние като дете сме били наранявани от гнева на някой близък…?!

Истината е, че и
—> потиснатия гняв, и
—> яростните изблици . съдържат в себе си потиснат гняв…
Гняв, който търси внимание и освобождаване…
Гняв, към който от малък изпитваш страх, защото ако го изразиш, това би нарушило твоята връзка с околния свят

Научи повече за своя личен гняв
Изживей своя гняв по различен начин
Научи се да го изразяваш по здравословен начин

Запиши се за събитието: “Как да победя и овладея гнева?”
СРЯДА
19:00 часа
Онлайн в Скуул

—>> Линк в коментар или коментирай "гняв", за да ти изпратя линка на лично

24/08/2026

Знаеш ли, че напрежението, което изпитваш понякога идва от задържания и потиснат гняв в теб?
Знаеш ли, че потиснатият гняв в теб е следствие на неща, на които все още не казваш “НЕ”, не отказваш и не слагаш нужната граница?

До преди известно време за мен гневът беше нещо непонятно
Нещо, което ако другият “ползва”, той отиваше в категорията “лош”, “недобър”…

Така усетих, че повече от половин живот аз не съм имала моменти на гняв - не съм изразявала гняв?!
Все се съгласявах
Все правех, давах..
Все отстъпвах
Слушах другите повече от мен самата…
Замълчавах, спотаявах, преглъщах…

Разбрах също, че потиснатият гняв, неизразяването на емоцията, неизказването на това, което остава в мен, натрупва неимоверно напрежение, което ме вкарва в едно постоянно състояние на стрес … Едно постоянно следене на обстановката…

Така започнах да работя със себе си и разбрах, че има здравословен гняв

Ако искаш да се научиш как да изразяваш своя гняв, заповядай на организирано окт мен събитие: “Как да победя и овладея гнева?” На 26ти август от 19:00 часа

Линкът към събитието ще намериш в коментар…

21/08/2026

И потискането на гнева и неконтролируемите изблици на ярост са пример за ненормално изразяване на емоции…
Ако проблемът при потискането е липсата на изразяване, то при изблика имаме равни части потискане и нерегулирано, преувеличено изпускане на парата.
“Когато тялото казва “НЕ” - Габор Мате

Научи повече за гнева си на събитието: “Как да победя и овладея гнева?” на 26ти август от 19:00 часа

Линк към събитието в коментар —>>

20/08/2026

Как да победя и овладея гнева?
Какво се опитва да защити моят гняв и какво не съм успявал да кажа чрез него?

Къде и за какво в живота си не успяваш, трудно ти е и не можеш да кажеш “НЕ”?
За какво не успяваш да отстоиш и след това си бесен? Ядосваш се?
Казваш си: “Трябваше така и така да направя/кажа. Следващият път ще успея.”

Или може би се улавяш, че често избухваш - дори и от най-малкото
И след това си казваш: “Нужно е да спра да се гневя; Ще намеря начин да овладея гнева си; Нужно е да спра да викам… “

Често в живота разглеждаме ГНЕВА като проблем. Мислим за гнева като за нещо, което е нужно да бъде премахнато понеже не е хубаво. Порицаваме и не харесваме гневните хора, изблици…

Аз искам да ви покажа гнева в друга светлина - гневът НЕ като проблем…
Гневът не като нещо, което трябва да овладея или победя….
… а като нещо, което той се опитва да защити…

Гневът има различни лица

Понякога дребни неща са способни да ни извадят извън себе си и тогава гневът е шумен…Тогава можем да:
- Избухнем
- Повишим тон
- Реагираме рязко

Понякога гневът почти не се усеща, защото:
- по навик казваме „Да“, когато нещо вътре в нас почти безмълвно отказва и казва - „Не“.
- се свикнали да премълчаваме и преглъщаме това, което засяда в гърлото ни
- постоянно или почти винаги се съобразяваме повече с другия отколкото с нас самите
- се свикнали да влизаме повече в обувките на другите, отколкото в своите лични
- за да сме свързани с другия поемаме още и още малко … докато един ден тялото ни каже: „Стига.“

ГНЕВЪТ не е враг - Той е явен и ясен сигнал за нещо, което дълбоко в нас крещи и иска да бъде отчетено и видяно - не от друг, а от нас самите.

Обръщам внимание на гнева, защото потиснатия гняв и силния яростен гняв доста често се превръщат в симптоми, с които започваме борба на живот и смърт.
Гневът има нужда от твоето собствено внимание.
—————

По време на срещата “Как да победя и овладея гнева?” ще обърна внимание на:
– потиснатия гняв и гнева, който постоянно избухва;
– връзката между гнева, личните граници и неизказаното „Не“;
– какво се случва с нервната система, когато гневът бъде задържан или когато постоянно сме в мобилизация;
– защо „овладяването“ на гнева невинаги е решението;
– как да започнем да усещаме, разпознаваме, изразяваме и отработваме гнева, вместо да воюваме с него.

—>> Ще има и преживелищна практика, в която няма просто да говорим за гнева, а ще имаме възможност да се срещнем с него по различен начин.

—>> А ако някой пожелае, ще направим и кратка индивидуална работа в рамките на срещата.

Очаквам ви.
КОГА: 26 август | 19:00 ч.
КЪДЕ: Онлайн | безплатно | в Skool

Линк за информация в коментар

Address

Sofia

Telephone

+359893424823

Website

https://www.consciousparenting-coach.com/, http://compassionate-reparenting.com/

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Път към себе си posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Път към себе си:

Want your practice to be the top-listed Clinic in Sofia?