19/06/2026
Когато депресията не отговаря на първите лечения, това не означава край на възможностите
✍️ Затова винаги има решение, ако имате колебания или въпроси, може да пишете на ЛС или да си запишете час за консултация!
Д-р Анзова
Депресията, която не се повлиява достатъчно от първите опити за лечение, остава едно от най-трудните предизвикателства в съвременната психиатрия. Но според проф. д-р Зигфрид Каспер — професор емеритус по психиатрия във Виенския медицински университет — самият език, с който се описва това състояние, може да бъде част от проблема.
Терминът „депресия, резистентна към лечение“ се използва от десетилетия. В клиничната практика той обикновено обозначава състояние, при което пациент с голяма депресия не е постигнал достатъчно подобрение след поне два адекватни опита с антидепресанти — в подходяща доза и за достатъчен период. Но зад това определение има важен нюанс: „резистентна“ не означава „нелечима“. Означава, че досегашният подход не е дал нужния резултат и че е необходима по-прецизна следваща стъпка.
Проф. Каспер поставя именно този акцент. В работата си върху т.нар. резистентна към лечение депресия той разглежда пациентите не като „неповлияващи се“, а като хора, достигнали по-напреднал етап в терапевтичния процес. Това е съществена разлика — не само медицинска, но и човешка.
Неуспехът на две терапии не е присъда
В клиничната реалност пациентите често стигат до специализирани центрове, след като вече са опитали две или три различни лекарства без очакваното подобрение. Това не е рядка ситуация и не означава автоматично, че лечението е изчерпано.
По думите на проф. Каспер именно тези случаи трябва да бъдат изследвани по-внимателно. Не е достатъчно да се отбележи, че даден медикамент „не е подействал“. Важно е да се види цялостният профил на пациента: тежестта на симптомите, тревожността, рискът от самоубийство, наличието на психотични симптоми, предишните епизоди, придружаващите заболявания и реалната продължителност и адекватност на предходното лечение.
Това е особено важно, защото част от пациентите не са „резистентни“ в строгия смисъл на думата. Понякога лечението е било твърде кратко, дозата — недостатъчна, диагнозата — непълна, или съпътстваща тревожност, биполярност, злоупотреба с вещества, хронична болка или друго заболяване са променили хода на депресията.
Кои признаци изискват по-специализиран подход
Сред факторите, които могат да насочат към по-тежко и трудно за повлияване протичане, проф. Каспер посочва суицидни мисли или поведение, силно изразена тревожност и в някои случаи психотични симптоми. Това не са белези, по които човек сам трябва да си поставя диагноза. Те са предупредителни сигнали, че е необходима оценка от психиатър и, при риск за живота, незабавна медицинска помощ.
Тази предпазливост е важна. Депресията не е просто „лошо настроение“, а състояние, което може да засегне мисленето, съня, апетита, енергията, усещането за смисъл и способността за ежедневен живот. При част от хората тя протича с висока тревожност, отчаяние или усещане за безизходица. Именно при тях думите, използвани от лекарите, медиите и близките, имат особена тежест.
Защо думата „резистентна“ може да обезкуражава
Проблемът с термина „резистентна към лечение депресия“ е, че звучи окончателно. За пациента той може да прозвучи като заключение: „нищо не работи“. Според проф. Каспер това е подвеждащо и ненужно обезкуражаващо.
По-точен подход би бил да се говори за етапи на лечението. Ако първите линии на терапия не са дали резултат, пациентът не е „изчерпан случай“, а човек, който преминава към следващ терапевтичен етап. Тази рамка е по-близка до реалността: лечението на депресията често е процес на уточняване, проследяване и корекция.
Такъв език не обещава чудеса. Но запазва нещо много важно — перспективата, че след неуспешен първи или втори опит може да има следващи разумни възможности.
Новите терапии не са магическо решение, но разширяват избора
През последните години терапевтичният арсенал при трудно повлияваща се депресия се разшири. Сред обсъжданите възможности са промяна или комбиниране на антидепресанти, добавяне на други медикаменти, психотерапия, електроконвулсивна терапия при тежки случаи, транскраниална магнитна стимулация и терапии, насочени към глутаматергичната система.
Един от най-обсъжданите примери е ескетаминът под формата на назален спрей. В Европа той е разрешен за възрастни с резистентна към лечение голяма депресия в комбинация със SSRI или SNRI антидепресант, когато поне две предходни терапии не са дали отговор в текущия умерен до тежък депресивен епизод. В САЩ регулаторната рамка вече допуска и употреба като самостоятелна терапия при определени възрастни пациенти, но при строги условия и медицинско наблюдение.
Тук е нужна ясна граница: ескетаминът не е универсално решение, не е подходящ за всеки и не трябва да се представя като бърз изход без риск. Прилага се под лекарско наблюдение, с проследяване за нежелани реакции като седация, дисоциация, промени в кръвното налягане и риск от злоупотреба. Данните показват, че може да бъде полезен за част от пациентите, но решението за употреба принадлежи на специалист след индивидуална оценка.
Най-важното послание: надежда без заблуда
Разговорът, който проф. Каспер отваря, не е само за един термин. Той е за начина, по който медицината говори с хората в момент, когато те често вече са уморени от неуспешни опити, странични ефекти и разочарование.
Да кажеш на пациент, че депресията му е „резистентна“, може да бъде технически удобно, но човешки тежко. Да кажеш, че лечението е достигнало следващ етап, е по-точно и по-полезно. То признава трудността, без да затваря вратата.
В този смисъл промяната в езика не е козметична. Тя може да промени начина, по който пациентът разбира собственото си състояние: не като доказателство за личен провал, а като медицинска ситуация, която изисква по-внимателна стратегия.
Депресията, която не се повлиява от първите терапии, трябва да бъде приемана сериозно. Но сериозно не означава безнадеждно. Означава по-точна диагностика, по-внимателно проследяване, по-индивидуален избор на лечение и по-човешки език.
