08/07/2026
Ах, Полето!
Вече няколко пъти съм го споменавала и как не? Ето днес, пак се заяви силно още преди да сме започнали процеса. Преди да е дошъл часа за груповата практика.
Това е толкова интересно, ако четеш сигналите, (все едно получаваш партитурата, още на входа на операта, преди да си престъпил прага. Вътре става все по-интересно с всяка крачка и всеки следващ знак.) иначе може да се изнервиш, объркаш, смутиш и дори отчаеш.
Защо така драматично?
Техниката отказа - има картина, няма звук. Ако аз имам звук, участниците не чуват. Няколко рестарирания, слушалки, настройки на различно ниво... Участниците с черни ленти през екраните, прегряващи телефони, говорещи котки наоколо...
Добихте ли представа за какафонията?
Всичко това обаче показва силно и ярко чрез Полето какво се случва с участника, който имаше да постави своята тема свързана с "Татко".
Необикновен процес, интересни съдби на фигурите. Интересни вътрешни конфликти.
Пак имам повод да съм благодарна на перфектната илюстрация на информация проведена от всички в групата, дори от котките им. Каквото имаше да излезе на яве и да бъде заявено, бе заявено. Експресивните емоции се оталожиха. Всеки "герой" намери яснота и облекчение. Поръчителя на темата синхронизира оркестъра в себе си и го заведе в оркестрината. Завесата е вдигната.
На есен, когато подновя груповите практики, ще разберем и как се е получило представлението в живота на този участник след днешната сесия. Надявам се и на всички други, след серията от шест практики.
Време е за отдих, летни емоции и пространство за вътрешни намествания след положените усилия на участниците да направят живота си по-благ, чрез моето съдействие и Метод за легализация на истината.
До нови срещи в Полето, скъпи хора!