Надежда Дженева - психолог и психотерапевт

11/09/2026

Между това, което мислим, че казваме, и това, което другият разбира, понякога има две-три неизказани изречения.

Изхождам от ситуации, които наблюдавам в последно време. В училището на дъщеря ми търсим зала и една жена ни упътва „Нагоре и вляво“, оказва се, че това „нагоре“ е два
етажа и малко лутане, докато го разберем. Вероятно за нея всичко е било съвсем ясно.Тя е знаела къде е залата и как се стига до нея. В главата ѝ маршрутът е бил цял.

Друга ситуация наблюдавах скоро в едно реалити предаване - игра в двойка като единият играч със завързани очи и трябва да мине по труден терен, а другият напътства с думи. Навигаторът „Давай, давай и сега завърти/обърни се наляво/дясно“. След колко крачки, колко да завърти, има ли препятствие и т.н.... Навигаторът повишаваше
тон и се палеше, сякаш другият е виновен, че не разбира и не действа бързо. Спечелиха, въпреки неясните указания.
И си мисля колко често си спестяваме думи и насоки, а и по същия начин интерпретираме информацията – по интуиция и предположение. Казваме половината от нещата, защото за нас другата половина е очевидна.
Понякога очакваме другият да се ориентира по контекста, тона, погледа, предишния ни опит, интуицията си... И когато не успее, се ядосваме: „Как може да не ме разбира?!“
А задаваме ли си въпроса: „Какво точно му казах?“
Ние често забравяме, че човекът отсреща няма достъп до целия ни вътрешен мисловен процес. Той не знае какво сме си представили. Не знае какво сме имали предвид. Не знае кое за нас е очевидно. Не знае какво сме премълчали, защото сме решили, че то се подразбира.
И така между това, което сме казали, и това, което другият е чул, се появява едно малко пространство – две-три неизказани изречения и точно там започват много от недоразуменията: в партньорските отношения, между родители и деца, между приятели, в екипа на работа.
За да можем да бъдем чути правилно, то е важно да боравим точно и ясно с думите и да излагаме мислите си докрай.
Има разлика между:
„Остави ме сам/а.“
и
„Имам нужда от един час сам/а, защото
съм претоварена. После ще ми се иска да
си говорим.“
Между двете изречения има голяма разлика.
Има информация.
Има посока.
Има възможност другият да не гадае.
Доброто общуване не означава да обясняваме всичко до последния детайл, освен ако не даваме насоки на някого.
Означава да не караме другия да върви със завързани очи и да очакваме да отгатне накъде и с какво темпо. И да оставим по-малко място за грешно разбиране в общуването си.
От психология на комуникацията помня нещо важно - отговорност за ясното формулиране на информацията и посланието носи този, който ги изпраща. А отговорност за начина, по който ги разбира, има този, който ги получава.
Нека бъдем отговорни към думите си.
Да казваме това, което имаме предвид, достатъчно ясно, за да не оставяме другия да гадае.
И да помним, че понякога още две-три изречения могат да спестят много недоразумения.

31/08/2026

Понякога един проблем изглежда сложен и трудно преодолим,защото
сме вложили много емоции или натрупали във времето страх, гняв, обида, разочарование, очаквания и сценарии за това какво може да се случи.
И тогава вече не реагираме само на фактите.
Реагираме на всичко, което сме добавили към тях.

Опитай нещо просто.
Когато си разстроен/а от дадена ситуация, попитай:
„Ако отделя емоцията си в тази ситуация, какви са фактите?“
Например:
Вместо:„Той не ме уважава.“
Може да стане:
„Казах му какво ме е наранило. Той не отговори.“
Или
Вместо: „Всичко се проваля.“
Може да стане
„Този проект не се получи.“

Задай си въпросите:
„Какво реално зависи от мен?“
„Какво решение бих взел/а, ако не се страхувах, не бях ядосан/а и не се опитвах да контролирам другия?“

Това не означава да потиснем емоцията.
Първо я признаваме и така не позволяваме да ни води към несъзнателни решения.
И чак тогава можем да прегледаме фактите.

Защото емоцията е важна информация, но не винаги е добър съветник за решение.

Понякога, когато отделим емоцията, откриваме, че ситуацията е много по-проста:
Това е факт.
Това е моята интерпретация.
Това зависи от мен.
Това не зависи от мен.
А това е решението, което мога да взема.

И изведнъж проблемът вече не изглежда толкова голям.
Не защото се е променил.
А защото вече го виждаш ясно.

30/08/2026

Понякога нещо силно желано се случва, когато най-малко очакваме. Всъщност
се случва тогава, когато вече сме готови да го изживеем.
Има неща, които силно сме искали, но не са се случили.
Срещи, които сме чакали.
Любов, която не е дошла.
Възможности, които са ни се изплъзнали.
И сме си казвали: „Защо сега,а не по-рано?“
Но човек не винаги е готов за това, което желае.

Понякога първо трябва да минем през разочарованието.
Да се разделим с една илюзия.
Да се научим да поставяме граници.
Да спрем да търсим любов там, където получаваме трохи.
Да се срещнем със собствените си страхове, защото когато вътрешно не сме готови, дори най-прекрасната възможност може да бъде пропусната.

С времето и опита разпознаваме това, което преди сме наричали любов.
Вече можем да кажем „не“, без да се страхуваме, че ще бъдем изоставени.
Вече можем да приемем доброто, без да се съмняваме, че не го заслужаваме.

Може би затова някои неща не се случват, когато ги искаме.
Случват се, когато сме готови да ги живеем.
И понякога това, което изглежда като закъснение, всъщност е било време за порастване. ❤️

19/08/2026

04/08/2026

Когато човек започне да приема всичко като даденост, благодарността постепенно изчезва и се заражда чувството, че всичко му се полага.

Такъв човек рядко вижда усилията, любовта и жертвите на другите. Не защото не са съществували, а защото ги е превърнал в свое право. С времето започва да очаква все повече, а да оценява все по-малко.

Благодарността не е учтивост, а начин на мислене. Тя е осъзнаването, че никой не ни е длъжен с внимание, грижа, време или любов. Всичко това е дар, а не задължение.

Човекът, който смята, че всичко му се полага, никога няма да има достатъчно, а човекът, който е благодарен, открива изобилие дори в малките неща.

03/08/2026

Предателствотое ни изкушава да отвърнем със същото., но всяко отмъщение оставя следа най-вече в този, който го носи. Да останеш верен на ценностите си е най-голямата победа.
Не можем да избираме как ще се отнасят другите към нас, но винаги можем да изберем какъв човек ще останем след това.

02/08/2026

Любовта не е контрол. Не е непрекъснато доказване. Любовта става зряла тогава, когато приемаме човека до себе си такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ни се иска да бъде.

01/08/2026

Мозъкът ни е способен да преживее една катастрофа стотици пъти, без тя никога да се случи. Тревожността не винаги е предупреждение. Понякога е просто навик на ума.