Психолог Снежана Маринска Свиленград

28/08/2026

Като дете си имал нужда от близост, сигурност, приемане и разбиране. Когато важните за теб хора не са откликвали на тези нужди, постепенно си изградил очакване как другите ще се отнасят към теб и какво да очакваш от отношенията.

Като възрастен това очакване продължава да влияе на връзката ти с важните за теб хора.

Ако очакваш да бъдеш отхвърлен, забелязваш по-лесно дистанцията и пропускаш знаците за приемане. Ако очакваш другият да не се интересува от чувствата ти, спираш да ги споделяш. Ако очакваш да бъдеш наранен, пазиш дистанция или реагираш така, сякаш това вече се случва.

Поведението ти влияе и на другия. Той се дистанцира, спира да пита или реагира защитно.

И отново получаваш познатото преживяване.

Познатото е предвидимо. Дори когато боли, знаеш какво да очакваш, как да реагираш и как да се предпазиш. Непознатото носи несигурност. Затова несъзнателно се връщаш към познати отношения и реакции, дори когато те водят до същото болезнено преживяване.

Познатото успокоява несигурността, но оставя нуждата незадоволена.

Изходът е да останеш в различното преживяване, въпреки несигурността, докато разбереш, че близостта не винаги води до отхвърляне, доверието до нараняване, а нуждите ти могат да бъдат приети и задоволени.

#емоционалнипотребности #взаимоотношения #детскипреживявания #повтарящимодели #несигурност #психология

26/08/2026

Не реагираме само на това, което се случва в момента.

Една ситуация в настоящето докосва старо преживяване и в нас се активира онази уязвима част, която се е чувствала отхвърлена, изоставена, засрамена, неразбрана или наранена.

След нея се включват начините, с които сме се научили да се пазим. Една част от нас започва да анализира случилото се отново и отново. Друга търси обяснение, потвърждение или справедливост. Трета се отдръпва и избягва чувството. Появява се и вътрешният критик, който обвинява нас или другия.

Така настоящето започва да се преживява през миналото.

В терапията не се връщаме назад, за да останем там. Връщаме се, за да разпознаем коя наша част реагира, какво я е активирало и от какво е имала нужда тогава.

Промяната започва, когато възрастната част в нас разпознае стария механизъм и отговори на случващото се тук и сега.

Миналото обяснява защо реагираме по определен начин. Не е нужно да продължава да определя начина, по който живеем днес.

20/08/2026

19/08/2026

Усещаш сърцето си да бие по-силно. Замайва ти се свят. Усещаш нещо различно в тялото си.

И веднага идва мисълта: „Ами ако нещо не е наред?“

Проверяваш пулса. Наблюдаваш симптома. Търсиш информация. Питаш някого дали това е нормално.

Успокояваш се. За малко.

После усещаш нещо друго и съмнението се връща.

Справянето не е да убедиш себе си, че нищо ти няма.

То е постепенно да понесеш несигурността, без да търсиш ново потвърждение, и да продължиш с деня си.

С всяка проверка, която пропуснеш, тревожността постепенно отслабва.

Психолог Снежана Маринска

❗️ Това съдържание не изчерпва темата. Целта му е да разпознаеш преживяването си, да знаеш, че и други хора преминават през него и че има път за справяне.

#здравнатревожност #тревожност #паникатаки #страхзаздравето #психолог #психотерапия

13/08/2026

#тревожност #здравнатревожност #страх #психология #психичноЗдраве #паникАтаки #телесниУсещания #самонаблюдение #психолог #СнежанаМаринска

08/08/2026

Младежите, които отнеха живот на Младежкия хълм са от добри семейства и учат в елитни училища.
В България масово бъркаме социалния статус с родителския капацитет.
„Добро семейство“ отдавна не означава семейство, в което има емоционална връзка, граници, разговори и възпитание на емпатия.
​В днешното общество определението за „добро семейство“ катастрофално се е свело до:
1️⃣​ Родителите имат пари и добра професия;
2️⃣ ​Детето е облечено по последна мода и има най-новия модел телефон;
3️⃣ ​Ходи се на почивки и детето „няма нужда от нищо“.

​Това обаче е материална грижа, а не възпитание. Когато родителят купува скъпи вещи, за да откупи липсата си на време, той предава на детето едно много коварно послание: „Ти си ценен заради това, което имаш, а не заради това, което си.“ ​Така у детето се образува огромна емоционална празнота, която по-късно се търси да бъде запълнена с екстремни преживявания, агресия и търсене на силни усещания на улицата.

​Престижните гимназии и училища са фокусирани върху едно-единствено нещо: академичен успех, високи оценки и състезателен дух.
​Училището може да научи детето ви да решава сложни интеграли или да говори три езика, но не го учи на емпатия, на зачитане на чуждата болка и на емоционална регулация.
​Когато в една среда се толерира единствено „отличното представяне“, у децата често се развива нарцистична градиозност – усещането, че те са специални, над останалите и че обикновените правила и морал не важат за тях. Високият бал на изпитите не е имунизация срещу психопатия или садизъм.
​Децата от заможни и влиятелни семейства отрано забелязват нещо много опасно - как техните родители решават проблеми с пари, връзки или авторитет.
Това ражда у тях синдрома на социалната недосегаемост. Убеждението „На мен нищо не могат да ми направят, защото баща ми/майка ми е някой“ демонтира най-важната психологическа спирачка за агресията – страха от последствията. Когато премахнеш страха от наказание и добавиш липсата на емпатия, получаваш перфектната формула за хладнокръвно насилие.
Когато едно дете е имало всичко материално от най-ранна възраст без никакво усилие, прагът му на дразнимост се вдига драстично. За да изпита същата тръпка или допаминов тласък, каквито обикновено дете изпитва от проста радост, то има нужда от все по-силни, често прекрачващи закона дразнители. Самозваният „лов на хора“ за тях се превръща в просто още една форма на забавление и разчупване на задоволената скука.

​💣 Изводът, който боли
​Време е да спрем да ползваме думите „добро семейство“ и „елитно училище“ като индулгенция.
Ако не свалим розовите очила за „нашите добри деца“, трагедията от Пловдив няма да бъде последната.

​ #Психология #Пловдив #Възпитание #Родителство #ЕлитноУчилище #Емпатия #Общество

04/08/2026

🎎

02/08/2026

Когато определен начин на общуване е бил част от ранния ти живот, психиката започва да го разпознава като познат. Не защото е безопасен или носи удовлетворение, а защото е предвидим.

Затова човек може отново да се озовава в отношения, които го нараняват. Не защото ги желае, а защото несъзнавано разпознава в тях нещо познато.

Докато тези вътрешни модели останат неосъзнати, изборите често се влияят повече от миналия опит, отколкото от настоящата реалност.

Промяната не започва с това да срещнеш различен човек.

Промяната започва, когато разпознаеш какво в теб продължава да свързва близостта с познатите модели от миналото.