Нели Щерева - психолог/психологическо консултиране

01/08/2026

06/06/2026

Честно казано, количеството жени, които в момента не се интересуват от никакви отношения с мъжете, е зашеметяващо. Това не е просто тенденция, това е тиха, колективна смяна. Жените са умствено, емоционално и духовно изтощени. Те не са ядосани, не са безсърдечни, те просто са изтощени.

Уморени са от постоянните цикли на разочарования. Уморени са от любов, която не намира реципрочност. Омръзна им да трябва да играят роли, които никога не са били предназначени да бъдат: любовник, лечител, терапевт, майка, миротворец, получавайки само минимума в замяна.

Всички наистина отблъсквате жените.
Не всичко е заради лъжи или промени. Всичко е заради газлайтинга. Трохите. В емоционална недостъпност. В това как мъжете страстно ги преследват, а след това, след като ги завладяват, ги пренебрегват. В това как усилието стана чужд език, а постоянството изглежда като рядък лукс.
Жените са уморени да обясняват как трябва да се отнасят с тях. Омръзна им да напомнят на порасналите мъже за основното уважение. Омръзна им да понижават стандартите си, само за да кажат, че имат някого. Затова се оттеглят. И започват да действат в свои интереси.
Сега все повече жени инвестират в себе си. Те избират мира пред партньорството. Те пътуват сами, лекуват сами, строят сами. Спряха да чакат мъж да ги избере, защото вече са избрали себе си.
Не че не искат любов. Работата е там, че отказват да се задоволят с нещо, което прилича на любов, но усеща като празнота. И докато не се намери някой, който носи мир вместо неприятности, който осигурява сигурност вместо стрес, те са доста доволни от това, че са сами.
И честно казано, не е загуба. Това е самоуважение.

Dr Eslam Bakr

Picture credit: Pinterest, Charlize Theron
От страницата на Габриела Гатева психолог

06/06/2026

ЗА МЕХАНИЗМИТЕ НА ПЕРВЕРЗИЯТА В ДВОЙКАТА

Защо все пак хора, от чиито отношения отдавна са изчезнали любовта, уважението, страстта и дори елементарното чувство за сигурност един до друг, продължават да съхраняват – а понякога и да укрепват – патологично силна привързаност? В индивидуалната терапия този феномен нерядко се рационализира с множество обективни причини: деца, жилище, пари, възраст, страх от самота, навик или „сложна житейска ситуация“. Всички тези фактори действително могат да играят съществена роля, но зад съзнателните обяснения съществуват значително по-дълбоки пластове на психичната организация, където се намират и истинските причини за задържането във връзката.

Перверзията на връзката в двойката рядко се изгражда единствено върху открито господство на единия и подчинение на другия. Нейната устойчивост се осигурява от много по-сложна несъзнавана организация, в която и двамата партньори се оказват взаимно въвлечени в система на психичен плен, поради което подобни отношения не могат да бъдат сведени до простата схема „агресор – жертва“. В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СТАВА ДУМА ЗА ПАТОЛОГИЧНА ФОРМА НА СЪЮЗ, В КОЯТО ВСЕКИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ НЕСЪЗНАВАНО СЕ ОПИТВА ДА РАЗРЕШИ СОБСТВЕНИЯ СИ ВЪТРЕШЕН КОНФЛИКТ ЧРЕЗ ДРУГИЯ.

Мазохистичното подчинение в подобни отношения притежава парадоксална функция: ПОДЧИНЯВАЙКИ СЕ НА ВЪНШНИЯ ПРЕСЛЕДВАЧ, СУБЕКТЪТ ВРЕМЕННО СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ. Пол-Клод Ракамие показва, че патологичното Свръх-Аз – surantimoi* – създава вътре в субекта атмосфера на постоянно обвинение, забрана и психично задушаване. Този вътрешен палач се оказва значително по-мъчителен от всеки външен обект и затова подчинението на партньора може да се преживява не само като страдание, но и като своеобразно облекчение. Външната зависимост позволява преследването да бъде локализирано извън субекта, придавайки му конкретна, осезаема форма. В този смисъл актът на подчинение придобива характера на несъзнавана сделка: ако вътрешното преследване стане непоносимо, субектът предпочита да зависи от друг човек, само и само да не се сблъсква с разрушителната вътрешна реалност. Именно затова перверзията във връзката се оказва толкова устойчива и се преживява от участниците като жизненонеобходима.

Но и
ДОМИНИРАЩАТА ФИГУРА В ТОЗИ СЪЮЗ ИМА СВОЯ СКРИТА УЯЗВИМОСТ,
тъй като далеч невинаги преживява себе си единствено като преследвач. Напротив, много често такъв партньор заема позицията на спасител, несъзнавано конструирайки себе си като незаменим обект, без който другият просто не би могъл да съществува. Зад това се крие опит за реванш над собствената детска зависимост и над преживяването на безпомощност пред патологичните вътрешни обекти.

ПОДОБНО "СПАСЕНИЕ" НОСИ ДЪЛБОКО НАРЦИСТИЧЕН ХАРАКТЕР, ЗАЩОТО ИСТИНСКАТА МУ ЦЕЛ НЕ Е РАЗВИТИЕТО НА ДРУГИЯ, А ЗАДЪРЖАНЕТО МУ ПОД ТОТАЛНА ПСИХИЧНА ОПЕКА. Другият трябва да остане слаб и зависим, за да поддържа грандиозната организация на партньора, поради което скритото послание в подобни отношения винаги звучи еднакво: „Без мен няма да можеш да живееш“.

Парадоксално е, че именно в тази система се ражда инверсията на ролите, когато подчиненият партньор, благодарение на принудителната си способност да разбира, издържа и обслужва психичните потребности на другия, постепенно сам става необходим за него. Тогава възниква ФЕНОМЕНЪТ "ГОСПОДАРЯТ НА ГОСПОДАРЯ" и този, който се е стремял да подчинява, сам попада в абсолютна зависимост от своята жертва.

Подобни двойки рядко са способни веднага да осъзнаят природата на случващото се и в първите консултации тяхното страдание почти никога не се формулира като проблем на власт, контрол или психично задържане. Конфликтът се оказва надеждно замаскиран от битови оплаквания и взаимни обиди.

Психоаналитиците, работещи с двойки, отбелязват, че първите срещи с такива партньори често са изпълнени с онова, което те наричат „перверзно интерсубективно напрежение“. Пространството на терапията бързо се насища с взаимни нападки, раздразнение и обвинения; партньорите яростно спорят за домакински задължения, чистене, финанси и ежедневни дреболии. Но зад този повърхностен шум се крие значително по-дълбока драма – борба за психично оцеляване вътре в самата връзка. Битовият конфликт тук изпълнява функцията на защитен екран, позволяващ да не се доближават до много по-болезненото преживяване – загубата на желание, интимност и жива субективна среща.

Едва значително по-късно в терапията започват да се появяват признания, разкриващи истинския мащаб на разрива, когато прозвучава фаталното: „От няколко години спим в различни стаи“.

Тази фраза често обозначава не просто изчезването на сексуалността, а разрушаването на самото пространство на психична среща между два субекта. Там, където отношенията се изграждат предимно върху контрол и взаимно задържане, желанието постепенно угасва, а другият престава да бъде обект на любов, превръщайки се или в обект на зависимост, или в носител на изтласкани части от собственото Аз. Именно затова перверзията на връзката толкова често е съпроводена от опустошаване на еротичния живот. Еросът изисква различие, дистанция и признаване на автономията на другия, докато перверзният съюз се стреми да унищожи всякакви различия и да разтвори субекта вътре в отношенията на зависимост.

В резултат връзката може външно да изглежда много здрава, но вътрешно тя вече е организирана не около желанието, а около страха от разпад, загуба и непоносимо вътрешно преследване.

Постигането на разбиране за тази фина, едва уловима граница, в която спасителното съчувствие се преражда в деликатен психичен контрол, изисква особено прецизна, филигранна оптика.

източник: КСЕНИЯ КАНСКАЯ
https://www.facebook.com/kanskaya.ksenia/posts/pfbid02B9Kdh1kYPtPB2EYjNvfgEZdkCHVmuyXX2wSM4qVCyoky5G1sjmAcvZAXUJRuRZPgl
-------------------------------------------------------

*Терминът е игра на думи с фройдисткото surmoi („Свръх-Аз“). Ракамие създава sur-antimoi – „Свръх-Аз, обърнато срещу самия субект“. Surantimoi не е просто „строго Свръх-Аз“, а по-скоро вътрешна структура, която действа срещу развитието на субекта и срещу способността му да бъде отделна личност (вътрешен преследвач или садистична вътрешна инстанция).

превод и работа върху текста: Отражения . Ирина Янчева-Карагяур 𝛙