Др Румяна Георгиева - педиатър

10/09/2026

📢 ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ

Уважаеми родители,

От 11.09.26г. до 18.09.26г. включително д-р Георгиева и д-р Георгиев ще отсъстват от практиките си.

👩‍⚕️ През този период ще има заместващ лекар от понеделник до петък, от 08:00 до 12:00 ч.

📞 За допълнителна информация и организация на прегледите:
служебен телефон 0590 53 545

🌙 За неотложни прегледи през нощта и в почивните дни можете да посетите дежурния кабинет в ОМЦ – Царево.

🚑 При спешни състояния – тел. 112.

Благодарим за разбирането!

Пожелаваме здраве на малки и големи и… нека лятото още малко да не си отива! ☀️🌊😁

15/06/2026

Работен график на д-р Румяна Георгиева
15.06. – 05.09.2026 г.

☀️ Прегледи по договор с РЗОК – Бургас
С направление от личен лекар (код 17 – Педиатрия) и предварително запазен час през superdoc.bg или на служебен телефон 0590 53 545.

🕗 Понеделник – Петък: 08:00 – 13:00 ч.

Ако няма свободни часове и прегледът е неотложен, моля да ни уведомите на служебния телефон, за да реагираме своевременно.

🌿 Платен прием
С предварително запазен час през superdoc.bg или на служебен телефон 0590 53 545.

🕞 Понеделник – Петък: 15:30 – 19:00 ч.

• Първичен преглед – 35 евро
• Вторичен преглед (до 15 дни от първичния) – 20 евро

📞 Преглед в почивен ден
Събота и неделя след предварителна уговорка на тел. 0887 265 168

• Цена на преглед – 50 евро

🏥 Адрес на кабинета
Общински медицински център – Царево
ул. „Михаил Герджиков“ №17
ет. 2, кабинет 4

🚑 При неотложни случаи през нощта и почивните дни
Дежурен кабинет на ОМЦ – Царево

☎️ При спешни състояния – тел. 112

🌞👧🧒 Пожелаваме ви слънчево, здраво и щастливо лято! 💙

Детското здраве е най-ценното богатство. Нека лятото бъде изпълнено с игри, усмивки и безгрижни дни край морето! 🌊☀️

01/06/2026

Честит празник на всички деца – независимо на колко години са!

Защото да си дете не е въпрос на възраст, а на сърце. Означава да пазиш в себе си способността да мечтаеш, да вярваш в доброто, да се радваш на малките чудеса и да носиш чистото съзнание за любов, приятелство и мир на земята.

Нека никога не губим детето в себе си – онова, което се смее от сърце, прощава лесно, обича безусловно и гледа света с любопитство и надежда.

Пожелавам ви да съхраните искрата на добротата, силата на мечтите и вярата, че светът може да бъде по-красив, когато в него има повече любов.

12/05/2026

Честит професионален празник на нашите безценни колеги ❤️МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ❤️
Желая ви здраве, щастие и все така да сме усмихнати и заедно 🥰

12/05/2026

Можете да се възползвате от възможността за преглед и диагностика на място в Царево.

Индивидуални ортопедични стелки от Foot Lab - Царево. Среща с наш експерт. Прецизен 3D анализ на стъпалата и стойката в - Царево Изработка на индивидуални

01/04/2026

Във времената на неограничен достъп до информация е добре да прочетем и мнението на специалистите.

Без страх от болести, без паника и без отричане на чуждото мнение.

Съзнателното отношение към болестта и нейната профилактика е най-правилния път към личното здраве и благополучие.

В моята 32-годишна практика съм се срещала неведнъж с диагнозата морбили, за щастие без сериозни усложнения. Препоръчвам добра лична хигиена и избягване на контакти с много хора в затворени пространства. Пролетта е чудесен сезон за разходки сред природата, консумация на свежа храна и празнично настроение.

Бъдете здрави!

Заразени вече има в 6 населени места, регистрираните случаи са 44 Причината е пробив в имунизационното покритие Усложнение може да доведе до смърт Има епидемичен вз....

05/03/2026

И още един поглед към изграждане на емоционалната интелигентност при децата. Много ценно и полезно за всеки!

Дарина Пачова коментира в „Подкаст за здраве“ как пренаталното общуване, класическата музика и четенето на глас влияят върху неврологичното и психическото разви...

25/01/2026

РАЗМИСЛИ ОТ ПЕДИАТРИЧНИЯ КАБИНЕТ

- Дишай, миличка.
– Не искам.
– Хайде с мен, ще ти покажа… дишай, издишай…
– Не искам.
– Защо?
– Защото ме е страх… мамооо… – изстена през сълзи малката, инатлива къдрокоска, която ме гледаше в ступор, докато я преглеждах.

…

– Дишай.
– Ами… дишам.
– Хайде, по-дълбоко си поеми дъх.
– Не искам.
– Защо?
– Защото ме е срам – каза смутената тийнейджърка, едва повдигнала блузата до нивото на десетото ребро, с нокти по-дълги от смисъла им и с тяло, което вече е оформено отвън, но още непознато отвътре.

…

„Боли ме сърцето, цяла нощ не можах да си поема въздух и все въздишам.“
– Къде точно е болката? Посочи ми с пръст.
– Ето тук. – Дългият нокът, като вертопоказалец, се насочва към слънчевия сплит.
– А знаеш ли къде е белият дроб?
– Ами… – мълчание, колебание и все пак решение – тук. – И показва дясното подребрие.
– А с този уред какво изследвам? – питам тийнейджъра и показвам стетоскопа.
– Не знам… всички доктори го имат.

⸻

Това са само малка част от опитите ми да бъда полезна на моите малки пациенти. Защото още с първия си дъх ние започваме да се учим как да използваме живота, подарен ни от Господ и Вселената.

Нашето тяло е най-голямото ни богатство, а ние – приемайки го за даденост – го неглижираме.
Не го чуваме.
Не го питаме от какво има нужда.
Не проверяваме дали външният ни свят е в синхрон с вътрешния.

Ако се научим да разчитаме сигналите на всяка наша клетка, пътят към лекото и свободно съществуване ще стане по-осъзнат и по-малко токсичен.

Но как да послушаш тялото си, когато не го познаваш?
Когато не живееш „тук и сега“, а в илюзията за външна съвършеност – чрез безкрайно моделиране отвън и пълно заглушаване отвътре.

И така ставаме личности с ампутирани емоции, заглушени импулси и загубена вътрешна чувствителност.

Тялото обаче говори ясно.
Чрез дъха.
Чрез умората.
Чрез болката.
Чрез напрежението.
Чрез сълзите.
Чрез въздишката.

Да изградим емоционално интелигентни деца е гаранция за възпитаване в добродетели, далечни от агресия, крясъци, юмруци, подигравки и обезценяване на различното.

В педиатрията не лекуваме само симптоми.
Ние изграждаме първата връзка на детето със собственото му тяло.
Първото усещане за сигурност.
Първото доверие към медицината.
Първото разбиране, че тялото не е враг, а съюзник.

Нашата задача не е само да диагностицираме.
А да обясняваме.
Да успокояваме.
Да учим.
Да превеждаме езика на тялото на езика на детето.

Да покажем, че:
• тялото не е страшно
• болката е сигнал, не наказание
• дишането е сила, не слабост
• лекарят е помощ, не заплаха

Дишането е първият акт на живота.
С вдишване детето се ражда.
С издишване заспива.
Между тях се учи да живее.

„И защо ми е да знам къде е белият дроб, сърцето, че виж ти – имал съм и черен дроб?
Като му дойде времето, докторите ще го мислят. Те за какво са учили?“

⸻

Скъпи родители,
простете за тези размишления.

Попитайте детето си къде е белият дроб.
Ако не знае – покажете му.
Обяснете му.
С едно изречение.

Dum spiro, spero.
Докато дишам – се надявам.

Дишането не е даденост.
То е дар.

Вдишайте.
Издишайте.
И благодарете.

Аз също благодаря.
И тази дума разтваря сърцето и гръдния ми кош.
Опитайте и вие.
Усетете къде в тялото ви резонира.
И бъдете щастливи.

08/01/2026

Днес всички се стремим да сме перфектни. Сякаш се съревноваваме помежду си във всяка сфера на битието. Но да си родител е толкова лесно и интересно. Трябва да спрем и да се замислим не какво трябва, защото така пише в нета, а как ние самите разбираме родителството като най-естественото човешко продължение.
Тази статия е написана точно за това - да ни приземи и осъзнае…

Копирано от нета:

Родителската любов - прикритата нужда да се потвърдим

Част 2

Презадоволяването на едно дете изглежда като грижа. Изглежда като любов. Изглежда като отдаденост. В действителност обаче то рядко има нещо общо с детето. То е опит на родителя да не усеща собствената си празнота, вина и страх. И колкото по-дълбока е тази празнота, толкова по-крайно става даването.

Презадоволеното дете не расте в сигурност. То расте в зависимост. Защото сигурността се изгражда, когато детето срещне граница и открие, че може да я понесе. Когато се сблъска с липса и разбере, че не се разпада от нея. Когато иска, но не получи, и все пак остава цялостно.

Когато всяка нужда е задоволена още преди да бъде усетена, детето не развива връзка със собственото си желание. То не се учи да иска. Учи се да очаква. А очакването не е сила. Очакването е пасивност. Оттам започва вътрешната празнота, която по-късно се пълни с вещи, хора, зависимости и роли.

Презадоволяването убива фрустрацията. А фрустрацията е основен двигател на психичното израстване. Детето, което никога не е било фрустрирано, не изгражда търпение, устойчивост и воля. То не знае как да издържи напрежението между желанието и реалността. И когато животът неизбежно откаже да даде, това дете се срива.

Много от възрастните, които днес живеят без посока, без мотивация и без усещане за смисъл, не са били лишени. Те са били презадоволени. Някой е живял живота вместо тях. Някой е мислил вместо тях. Някой е поемал болката, отговорността и избора.

Презадоволеното дете не развива здрава връзка със собствената си стойност. Стойността му не идва от това какво може, какво създава или какво преодолява. Тя идва отвън. От това колко получава. Колко внимание, колко грижа, колко жертви. И така стойността става зависима от другия.

Това е почвата, върху която по-късно се раждат зависимите връзки. Връзки, в които любовта се бърка с грижа, контрол и сливане. Връзки, в които човек не обича, а се страхува да не остане сам. Защото никога не е научил, че може да стои на собствените си крака.

Има и още нещо. Презадоволяването прехвърля тежка, невидима отговорност върху детето. То започва да усеща, че родителят живее чрез него. Че неговото щастие, смисъл и стойност зависят от него. Това е форма на емоционално натоварване, което детето не може да носи. И често плаща с вина, тревожност и усещане за дълг.

Така детето се превръща в родител на родителя. Започва да се съобразява, да потиска себе си, да бъде „добро“, за да не нарани. Това не е любов. Това е емоционално оцеляване.

Презадоволяването не подготвя детето за живота. То го подготвя за разпад, когато животът откаже да се съобразява. Защото реалността не презадоволява. Реалността изисква. И точно в това изискване се ражда зрелостта.

Истинската грижа не е да дадеш всичко. Истинската грижа е да дадеш точно толкова, че детето да открие собствената си сила. Да се срещне със себе си. Да разбере, че може да понесе липса, болка и отказ, без да се изгуби.

Любовта не спасява от живота. Любовта подготвя за него.

И докато не разберем това, ще продължим да отглеждаме не свободни хора, а зависими възрастни деца. Добре нахранени. Добре обгрижени. И дълбоко изгубени.

С любов и присъствие,
Александър Данаилов
Майтрея
Избери светлината 🙏❤️✨️

#презадоволяване
#емоционалназависимост
#граници
#вътрешнасила
#родителствоиего

22/12/2025

🎄 Скъпи пациенти,

С наближаването на празниците споделяме с Вас работното време на д-р Георгиева и д-р Георгиев, за да можете спокойно да планирате посещенията си:

🩺 Работни дни:
▪️ 22.12. (понеделник) – 08:00–13:00 ч.
▪️ 23.12. (вторник) – 08:00–12:00 ч.
▪️ 29.12. (понеделник) – 08:00–13:00 ч.
▪️ 30.12. (вторник) – 08:00–12:00 ч.

🎁 Почивни дни:
24.12., 25.12., 26.12., 27.12., 28.12.
31.12., 01.01., 02.01., 03.01., 04.01.

💙 В празничните дни при неотложни случаи можете да се обърнете към Поликлиниката – ет. 1, Медицински център.
🚑 При спешност: тел. 112

✨ Благодарим Ви за доверието през изминалата година.
Желаем Ви здраве, топлина и светли празници! ✨