Милена Джунова - психолог и психотерапевт

20/08/2026

With Steliqna Kostadinova – I just got recognized as one of their top fans! 🎉

18/08/2026

Нашето поведение и мислене са най-големите пречки към успеха

Огромен процент от хората притежават способността да зарязват своите задачи още преди да са достигнали до крайния етап, в който могат да забележат къде в действителност са вложили целия си труд и време. Тъй като е в пъти по-лесно да оставяме своите задачи недовършени или да ги протакаме във времето. Докато не се натрупа една огромна недовършена купчина със задължения, която всъщност ние не искаме и да поглеждаме, защото се стресираме допълнително от този факт.

Когато обаче нямаме волята да довършваме дребните проекти, с които сме се захванали, ние в действителност няма как да се развиваме успешно, защото на първо място, за да достигнем до желаните нива, ние трябва да притежаваме силна воля и мотивация, които директно да изтриват от главата ни пораженските и мързеливи мисли, които ни нашепват, че точно в този момент можем да правим нещо друго в пъти по-приятно и забавно,от това да свършим своите задължения в срок. Когато постоянно се опитваме да намерим начин, чрез който да се измъкваме от всичко онова, което ни се струва сложно или ни натоварва, ние никога няма да можем да постигнем своите цели, просто защото не притежаваме амбицията да се борим за това, което би променило живота ни.

Когато успеем обективно да погледнем ситуацията, ние ще осъзнаем едно от най-важните житейски правила и то е, че докато не дадем нещо от себе си, никога няма как да получим това, за което мечтаем! Затова сами разбирате, че зад тези преуспели богаташи, в действителност стоят много прекарани дни и часове труд, вложени в дадена идея, която тези хора до последно са следвали без оправдания, без мързел и без да бягат от трудностите. И в крайна сметка, този техен труд с годините е успял да им се отплати и да получат мечтания живот, престиж и уважение от останалите хора.

Първото най-важно правило е да не се отказваме, когато усетим трудност. Второто правило е да си поставяме винаги реалистични цели, без да летим в облаците. Третото правило е да елиминираме всички мисли, които са свързани със съмнения и страхове. Вместо това трябва да проектираме съзнанието на един наистина успял човек, който вярва, че на всяка цена ще постигне едни забележителни резултати, с които на по-късен етап в своя живот да се гордее истински със себе си и от мащабните си постижения.
За да вземем това, което искаме, ни е нужен хъс, здрави нерви, логични стъпки, анализи над ситуацията и дори когато седемдесет пъти виждаме, че нещо не се получава по начина, по който искаме, задължително трябва да пробваме още веднъж с мисълта, че този път наистина ще ни донесе нужното удовлетворение.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Колкото по-мотивирани и целеустремени сме, толкова по-голяма е вероятността да не се спънем пред трудностите и да не се огънем под напора на конкуренцията, а с гордо вдигната глава да берем плодовете на своя усърден труд и време, което сме вложили във всяко наше начинание!

Източник:

Начало Цветно Нашето поведение и мислене са най-големите пречки към успеха От Мариела Илиева 18 март 2023 Сподели: Източник на изображение: Pixabay Огромен процент от хор....

17/08/2026

Агорафобия (от гръцки: αγορά – площад и φόβος – страх) е вид тревожно разстройство – фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства. Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника.

При хората, страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам. Основният проблем на страдащите е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация.

08/08/2026

With Ангел Костадинов психолог – I'm on a streak! I've been a top fan for 2 months in a row. 🎉

07/08/2026

Скритите травми от детството: как влияят на живота ни като възрастни

Понякога в подсъзнанието ни са т.н. детски преживявания, които ни водят в живота по една пътека на безсъзнателното реагиране.

Много хора свързват думата „травма“ с тежки събития като насилие, инциденти или загуба. Понякога обаче най-дълбоките рани не идват от това, което се е случило, а от това, което е липсвало. Емоционалното пренебрегване, постоянната критика, липсата на подкрепа или объркването на ролите между родител и дете могат да оставят следи, които продължават да влияят десетилетия по-късно.

Тези преживявания често остават незабелязани, защото детето свиква с тях и ги приема за „нормални“. В зряла възраст обаче последствията могат да се проявят под формата на хроничен стрес, ниско самочувствие, тревожност, трудности във взаимоотношенията и усещане за вътрешна празнота.

Как детските преживявания оформят взаимоотношенията ни

Страх от изоставяне

Когато детето не е получавало достатъчно емоционална сигурност, като възрастен човек може да изпитва силен страх от отхвърляне или изоставяне. Това понякога се проявява чрез прекомерна ревност, постоянна нужда от уверения, склонност към угаждане на другите или, обратното – избягване на близостта, за да се предотврати евентуална болка.

Трудности при поставянето на граници

Хората, които са били научени да поставят нуждите на другите пред своите собствени, често изпитват затруднения да казват „не“. Те могат да поемат прекалено много отговорности, да се чувстват виновни, когато отказват, и да попадат в изтощителни или токсични взаимоотношения.

Повтаряне на познати модели

Понякога несъзнателно избираме партньори, които ни напомнят за важни фигури от детството. Ако сме израснали с емоционално дистанцирани родители, е възможно да се привличаме от хора, които също са студени или недостъпни. Макар тези отношения да носят болка, те често изглеждат познати и предвидими.

Влияние върху психичното и емоционалното състояние

Перфекционизъм

За някои деца любовта и одобрението са били свързани с постиженията. В резултат като възрастни те могат да развият перфекционизъм и усещане, че трябва постоянно да доказват своята стойност. Грешките се преживяват болезнено, а успехите рядко носят удовлетворение за дълго.

Емоционална реактивност

Скритите травми могат да направят нервната система по-чувствителна към стрес. В ежедневието това може да изглежда като силни реакции на гняв, тревожност, раздразнителност или, в някои случаи, емоционално „изключване“ и трудност при изразяване на чувства.

Синдром на самозванеца

Много успешни хора живеят с убеждението, че не заслужават постиженията си и че рано или късно околните ще разберат, че не са достатъчно компетентни. Това преживяване често има корени в ранни послания, свързани с критика, обезценяване или прекалено високи очаквания.

Какво се случва в тялото?

Психологическите преживявания не остават само в ума. Продължителният стрес в детството може да окаже влияние върху начина, по който функционира нервната и хормоналната система.

Хронични физически оплаквания

Главоболие, стомашно-чревни проблеми, мускулно напрежение, нарушения на съня и хронична умора често се свързват с продължително активиране на стресовата система.

Повишена готовност за опасност

При някои хора организмът остава в състояние на постоянна бдителност. Мозъкът е научен да очаква заплаха, дори когато такава реално не съществува. Това може да бъде свързано с повишени нива на стресовите хормони и усещане за непрекъснато напрежение.

Добрата новина

Макар детските преживявания да оказват силно влияние, те не определят окончателно бъдещето ни. Благодарение на способността на мозъка да се променя през целия живот, хората могат да изграждат по-здравословни начини на мислене, емоционално регулиране и взаимоотношения.

Психотерапията, особено подходи като Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), Схема терапията и терапиите, насочени към работа с травмата, могат да помогнат за разпознаването на старите модели и изграждането на нови, по-адаптивни стратегии за справяне.

Понякога най-важната крачка е осъзнаването, че трудностите, които изпитваме днес, не са признак на слабост. Те често са естествен резултат от преживявания, които сме носили в себе си много години.

Източници

1. Felitti, V. J., Anda, R. F., Nordenberg, D. et al. (1998). Relationship of Childhood Abuse and Household Dysfunction to Many of the Leading Causes of Death in Adults (ACE Study). American Journal of Preventive Medicine, 14(4), 245–258.
2. Teicher, M. H., & Samson, J. A. (2016). Annual Research Review: Enduring neurobiological effects of childhood abuse and neglect. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 57(3), 241–266.
3. Van der Kolk, B. (2014). The Body Keeps the Score: Brain, Mind, and Body in the Healing of Trauma. New York: Viking.

07/08/2026

Факти от детството, които предопределят целия ни живот

Според психолозите всички проблеми са от детството… Ако погледнат назад, хората, които сега страдат от излишни килограми или пък прекалена мнителност, ще могат да осъзнаят кога е започнало всичко това. В личната история на израстването ни в семейната среда има много детайли, които са „невидими” за детското съзнание, но определящи за живота ни като възрастни. Например:

1. Ако вашите родители не са ви позволявали да вземате самостоятелни решения, то ще станете човек, намиращ се в патологична зависимост от партньора си.

2. Липсата на здрава емоционална връзка между баща и син провокира проблеми в интимния живот на бъдещия мъж.

3. Родителите, които упражняват прекален контрол над децата си, рискуват да отгледат истински инатливи магарета, които са отвръщали на опеката със съпротива.

4. Прекаленото гледане на телевизия, респективно, висенето пред компютъра в детството, потиска навиците за общуване.

5. Гледането на предавания със сцени на насилие може да превърне детето в агресивен тип, тъй като то неволно копира поведението на героите.

6. Ако сте копирали всичко, което правят вашите родители, дори и да не е имало смисъл, то по всяка вероятност вие сте открит човек, стремящ се към културен диалог.

7. Децата, които често са наказвани е твърде вероятно да развият способност за „стратегическо планиране” как да не бъдат „залавяни на местопрестъплението”. В крайна сметка, такива деца се превръщат в потайни възрастни.

8. Психологически травми в детството често водят до затлъстяване впоследствие.

9. Суровото отношение към детето води до...депресия. Тя се среща два пъти по-често от средния показател сред жертвите на домашна тирания.

10. Израстването в бедност е причина за лоша краткосрочна памет.

Източник: Just do it

07/08/2026

Когнитивно-поведенческата терапия ни помага да изградим нови начини на мислене, чувстване и действие.

04/08/2026

Силата на първото впечатление

Случвало ли ви се е да влезете в стая и веднага да усетите кой е „лидерът“ в нея, без той дори да е промълвил дума? Оказва се, че разполагаме с точно 10 секунди, преди другите да ни поставят етикет. И най-интересното? През тези 10 секунди думите нямат никакво значение.

Наскоро попаднах на една супер интересна концепция от Лейл Лоундз. Тя разказва за известен карикатурист, който може да нарисува характера на човек, само като го погледне за миг. Тайната му? Всичко е в „геометрията“ на тялото ни.

Ето какво научих:
📸 Ние сме ходещи снимки. В нашия забързан свят мозъкът ни прави „ментална снимка“ на всеки нов човек. Този първи образ се запечатва толкова дълбоко, че после са нужни месеци, за да го променим.

📈 80% от впечатлението е визуално. Преди да кажете „Здравей“, тялото ви вече е изпратило доклад за това колко сте уверени, дружелюбни или успешни.

👑 Формулата на „The Somebody“. Оказва се, че харизмата не е магия, а комбинация от няколко прости неща: изправена стойка (като на победител), вдигната глава и онзи директен, спокоен поглед, който казва: „Тук съм и знам какво правя“.

Следващият път, когато отивате на важна среща или просто излизате с приятели, опитайте този малък експеримент: изправете раменете, усмихнете се с очи и вижте как светът започва да ви отвръща по различен начин. 😉

Вие вярвате ли в силата на първото впечатление или смятате, че трябва време, за да опознаеш някого истински? 👇

04/08/2026

With Steliqna Kostadinova – I just made it onto their weekly engagement list by being one of their top engagers! 🎉

02/08/2026

Когато жената е по-възрастна: какво стои зад този избор?

През последните години все по-често се срещат двойки, в които жената е по-възрастна от мъжа – понякога с 10, 15 или повече години. Това предизвиква любопитство, а понякога и противоречиви реакции. Като психотерапевт смятам, че е важно да разглеждаме подобни отношения без прибързани оценки и стереотипи, защото зад всеки избор стоят различни лични истории, потребности и ценности.

Какво привлича един по-млад мъж към по-зряла жена?

Причините могат да бъдат разнообразни и често се преплитат.

Някои по-зрели жени излъчват увереност, емоционална стабилност и яснота относно това какво искат от една връзка. Те обикновено познават по-добре себе си, умеят да общуват открито и са по-малко склонни към емоционални игри. За много мъже това е привлекателно и създава усещане за сигурност.

От психологическа гледна точка понякога може да съществува и несъзнавана връзка с ранните отношения с майката. Мъж, който е имал много близка и обгрижваща майка, може да изпитва привличане към жени, които носят сходно усещане за топлина, грижа и емоционална подкрепа. Това не означава непременно незрялост или проблем, но в някои случаи може да бъде част от по-дълбока динамика.

Понякога по-младият партньор може несъзнавано да възприема по-зрялата жена като човек, от когото може да черпи опит, стабилност и житейска увереност. Сякаш чрез връзката той се докосва до качества, които сам все още развива.

Какво привлича жената към по-млад партньор?

От своя страна много жени споделят, че по-младите мъже внасят повече спонтанност, енергия, ентусиазъм и желание за нови преживявания. Те често са по-малко обременени от предишни разочарования и понякога проявяват по-голяма откритост в изразяването на чувства.

Някои жени се чувстват оценени и желани, когато по-млад мъж избира именно тях, а не партньорка на своята възраст. Това може да засили усещането за женственост, жизненост и самоувереност.

Външният вид и социалните промени

Не бива да подценяваме и факта, че днес много жени се грижат активно за своето здраве, външен вид и личностно развитие. Нерядко жена на 45 или 50 години изглежда и се чувства значително по-млада от възрастта си.

Същевременно обществото се променя. Жените са по-независими финансово и социално, което им дава по-голяма свобода да избират партньор според личната си съвместимост, а не според традиционните очаквания.

Могат ли тези връзки да бъдат устойчиви?

Да, възможно е. Устойчивостта на една връзка зависи много повече от емоционалната зрялост, споделените ценности, взаимното уважение и умението за справяне с конфликти, отколкото от броя години между партньорите.

Разбира се, съществуват и специфични предизвикателства. При разлика от 10–15 години може да има различия в житейските цели, желанието за деца, професионалния етап, здравословното състояние или начина на живот. Ако тези теми не бъдат обсъждани открито, те могат да се превърнат в източник на напрежение.

Обществото все още ли осъжда?

Макар нагласите постепенно да стават по-либерални, предразсъдъците не са изчезнали напълно. Интересното е, че когато мъжът е по-възрастен, обществото често приема това за нормално, докато при по-възрастна жена реакциите могат да бъдат по-критични.

Това показва, че все още носим част от старите социални представи за ролите на мъжа и жената. В крайна сметка обаче качеството на една връзка не се определя от възрастта на партньорите, а от начина, по който те се отнасят един към друг.

Като психотерапевт бих казала, че най-важният въпрос не е „Колко години е разликата?“, а „Какво търсят двамата един в друг и изграждат ли връзка, основана на взаимност, уважение и емоционална близост?“ Именно това е много по-добър предиктор за успеха на една връзка, отколкото датата на раждане на партньорите.