Десислава Котова - психолог/ психотерапевт

06/08/2026

„Колко е спокойно това дете…“
Понякога това е изречение, което звучи като комплимент.
А понякога зад него стои една невидима история.
Има деца, които не спорят.
Не настояват. Не задават много въпроси.
Не показват силно емоциите си.
Те сякаш „нямат нужда от нищо“.
Но понякога това спокойствие не е знак, че всичко е наред.
Понякога е начин детето да се адаптира.
То може да е научило, че е по- лесно да бъде удобно, отколкото да показва какво преживява.
В психологичната практика често търсим не само това, което детето показва, но и това, което остава скрито.
Защото всяко дете има нужда не просто да бъде послушно.
Има нужда да бъде разбрано.

Десислава Котова
Психолог | Позитивен психотерапевт
#ДесиславаКотова

05/08/2026

https://dkotova.com

Работя в областта на психологичното консултиране и психотерапията, като подпомагам деца, юноши, възрастни и родители в процеса на справяне с емоционални, поведенч....

28/07/2026

„Той просто иска внимание.“
Това е изречение, което често чувам.
И всеки път си мисля, че всъщност в него няма нищо „просто“. За едно дете нуждата от внимание не е каприз.
Тя е начин да си отговори на един много важен въпрос:
„Виждаш ли ме?“
Когато детето търси контакт непрекъснато, когато прекъсва, настоява, плаче или се държи предизвикателно, често не се опитва да манипулира. Опитва се да възстанови връзката.
В психологичната практика поведението рядко е самият проблем.
То е послание.
А когато успеем да разберем какво ни казва това послание, се променя не само поведението.
Променя се и връзката между детето и родителя.
Защото всяко поведение има смисъл.
Въпросът не е „Как да го спра?“
А „Какво се опитва да ми каже детето чрез него?“

Десислава Котова
Психолог | Позитивен психотерапевт
#ДесиславаКотова

* Бакалавър по Психология

* Магистърска степен " Детско- юношеска и училищна психология"

*Сертифициран BASIC CONSULTANT OF POSITIVE PSYCHOTHERAPY (WAPP)

*Психотерапевт към дружество по Позитивна психотерапия в България.

07/07/2026

„Ще се справя сам.“
Това е изречение, което съм чувала десетки пъти.
И всеки път се замислям колко често сме научени, че силата означава да не искаш помощ.
В работата си виждам друго.
Виждам хора, които дълго са носили тревогите си сами. Родители, които първо се грижат за всички останали, а за себе си остават последни.
Хора, които са свикнали да бъдат опора, докато тихо губят своята.
И почти никой не идва, когато се появи първият проблем.
Повечето идват тогава, когато умората вече е станала ежедневие, а надеждата, че „ще мине от само себе си“, постепенно е започнала да избледнява.
През годините разбрах нещо важно.
Да потърсиш подкрепа не е признание за слабост.
Понякога това е най- зрелият избор, който човек може да направи – да признае пред себе си, че не е нужно да преминава през всичко сам.
Вярвам, че промяната започва не когато вече нямаме сили.
А когато си позволим да бъдем чути.

📩 За консултации и записване на час – лично съобщение.
#ДесиславаКотова – психолог и позитивен психотерапевт

09/06/2026

Понякога търсим промяната така, сякаш съществува едно правилно хапче за нея.
Хапче за тревожността. Хапче за страха. Хапче за тъгата. Хапче за трудните мисли.
В психологичната практика обаче често наблюдаваме нещо различно.
Трайното подобрение рядко настъпва в резултат на еднократно решение. То е процес, в който човек постепенно изгражда разбиране за преживяванията си, развива нови умения за справяне и създава усещане за вътрешна сигурност.
Затова и в това малко хапче няма магия.
Има послание.
Напомняне, че психичното благополучие не е състояние, което получаваме наведнъж, а процес, който изграждаме стъпка по стъпка.
Понякога най- важният въпрос не е: „Какво ще премахне проблема?“
А: „Какво ще ми помогне да премина през него?“

* Бакалавър по Психология

* Магистърска степен " Детско- юношеска и училищна психология"

*Сертифициран BASIC CONSULTANT OF POSITIVE PSYCHOTHERAPY (WAPP)

*Психотерапевт към дружество по Позитивна психотерапия в България.

01/06/2026

Днес празнуваме децата.
Не само смеха им, игрите им и безгрижните им моменти.
Празнуваме любопитството, с което откриват света.
Смелостта, с която задават въпроси, на които възрастните понякога нямат отговор.
Способността им да се радват истински, да обичат искрено и да вярват безрезервно.
В работата си ежедневно се срещам с детски светове – различни, цветни, понякога крехки, понякога изненадващо силни.
И всеки от тях ми напомня нещо важно:
Че всяко дете има нужда не от съвършени възрастни, а от възрастни, които го виждат, чуват и приемат такова, каквото е.
Нека днес си припомним, че децата не са просто бъдещето.
Те са нашето настояще.
А начинът, по който ги обичаме, разбираме и подкрепяме днес, ще се превърне в света, в който ще живеят утре.
Честит Ден на детето!

26/05/2026

Днес в кабинета ми едно дете каза:
„Не искам да съм толкова чувствителен.“
Замислих се колко често децата започват да възприемат чувствителността си като проблем.
Не защото тя е проблем.
А защото средата често я посреща с:
„Прекаляваш.“
„Не го мисли толкова.“
„Стегни се.“
Чувствителните деца усещат повече.
По-лесно се нараняват.
По-дълго преживяват.
Но много често именно те са и децата с най- силна емпатия, наблюдателност и вътрешен свят.
Работата не е да „махнем“ чувствителността.
А да помогнем на детето да живее с нея, без да се срамува от това.

* Бакалавър по Психология

* Магистърска степен " Детско- юношеска и училищна психология"

*Сертифициран BASIC CONSULTANT OF POSITIVE PSYCHOTHERAPY (WAPP)

*Психотерапевт към дружество по Позитивна психотерапия в България.

24/05/2026

Честит празник българи!
"Mисля си как странно и хубаво е да празнуваш букви и книги! И как лесно забравяме, че сме направени от книгите, които четем и от думите, които изричаме."
Георги Господинов