08/09/2026
СКАНДАЛЪТ КАТО НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ
Скандалът е много силен наркотик и отърсването от тази зависимост хич не е лесно.
В процеса на скандалите се наблюдава бурно отделяне на адреналин и буйни емоции. Човешката психика при това може да достигне предела на възможностите си и ако кавгата не спре, една от конфликтните страни, а понякога и двете, могат да изпаднат в неконтролируема истерия.
Истерията е изключително зрелищен и драматичен процес, по време на който хората могат да достигнат до състояние на „негативен екстаз“. Както скандалите, така и истериите понякога завършват с катарзис с примирие, а в семейните и любовните отношения – наред с това и с бурeн с**с. Далеч не винаги в хода на обикновените отношения хората успяват да постигнат толкова „ярки преживявания“ и подобен разгул на страстите. Обикновеният живот започва да им се струва блед и монотонен, така че се появява изкушението отново да се поскандализират за нещо.
Друга причина за любовта към скандалите е обстоятелството, че по време на кавгите и истериите се стига до освобождаване на нервно напрежение, от което хората не намират начин да се отърват по друг начин. Скандалът води до прекомерно натрупване на психическо напрежение, а след това – до бърза разрядка.
Скандалите също така непрекъснато се подхранват от особен хъс за спечелване на комуникативната битка. Това е своеобразно риторично състезание, в което с точна дума и злъчна фраза съперникът може да бъде „изхвърлен от седлото“. Както хазартнозависимият не може да спре да прави нови и нови залози, така и скандаджията не може да престане да мята обиди и проклятия, особено ако партньорът му се окаже достоен противник.
Какво се случва, когато скандаджията не намери достоен противник
В скандалните взаимоотношения може да се оформи „атмосфера на взаимност“, при която и двете страни изпитват скрито удоволствие от своите бурни и емоционални разправии, но в някои случаи ситуацията може да се окаже и асиметрична. Един човек в хода на конфликта е способен да постигне катарзис и успокоение, докато за друг подобни скандали се превръщат в истинско мъчение – той не изпитва никакво скрито удоволствие и при него не настъпва душевна разрядка. Вместо това ситуацията го довежда до нервно изтощение и психосоматични реакции.
В случай че „жертвата на скандалите“ започне да търси начини за избягване на кавгите и открие някаква стратегия за „бягство от конфликта“, у другия участник в отношенията, който изпитва „наркотична зависимост“ към скандалите, може да се появи специфична „психологическа счупеност“. В крайна сметка той започва да търси все нови и нови поводи за обиди. Ако такива липсват, той сам започва да обижда партньора си с надеждата, че той най-сетне ще спре да играе ролята на непукист, няма да бъде толкова „лицемерен“ и ще прояви истинската си същност. В крайна сметка единият ще търси начини за предотвратяване на конфликтите, докато неговият партньор, напротив – ще проявява изобретателност в провокирането на скандали.
Случват се и парадоксални ситуации, когато „зависимият от скандали човек“, без да срещне взаимност у този, с когото живее, изневерява на партньора си не в търсене на любов и с**с, а за да има с кого да се скара.
Какво се случва с неволни „жертви на скандалите“
Опитът от пребиваването във взаимоотношения, в които често е имало скандали и кавги, винаги оставя следа върху психиката на човека. Изплъзвайки се от отношенията със скандаджия, човекът започва да се страхува от всякакви спорове и конфликти. Много често жертви на „скандалната зависимост“ стават не самите участници в тези спектакли, а техните деца или някакви други неволни свидетели на събитията: по-малки братя и сестри, та дори и съседи или приятели на „скандалозависимите“.
Много често децата, израснали в семейство, където родителите постоянно са се карали и скандализирали, се стараят в собствения си живот да избягват всякакви конфликти. Понякога те реагират болезнено дори на ситуации, в които при напълно миролюбиви спорове хората леко повишават тон. Страхът от конфликти прави хората по някакъв начин беззащитни и силно
затруднява развитието на техните комуникативни умения.
В някои случаи им се налага да прекратяват отношения с близки хора поради факта, че в тези отношения са се натрупали твърде много „неразрешими противоречия“, въпреки че всички тези трудности биха могли да бъдат успешно преодолени, ако те не се страхуваха да влязат в конфликт със своя партньор. При това раздялата също протича в „неконфликтна форма“: те просто тихо бягат, без да изясняват отношенията си.
Наркотичната зависимост към скандалите по принцип е лечима. Това се случва, когато „скандаджията“ се сблъска с достатъчно устойчива и комуникативно гъвкава личност, способна да издържи
„наркотичната криза“ на своя партньор, който жадува да получи обичайната си доза адреналин и буйни емоции. В някои случаи нуждата от скандал „изгаря“ в хода на острите преживявания при раздяла с близък човек. Психолозите обикновено срещат хора от този тип точно в такива периоди от живота им.
„Жертвите на скандалите“ обикновено се обръщат към психолози с оплаквания от ниско самочувствие и липса на жизнени сили и енергия. Първото нещо, на което се налага да ги учат, е „технологията на управляемия конфликт“. Налага им се да обяснят с какво конфликтът се отличава от скандала и че не всички разногласия водят до безсмислено изясняване на отношенията.
Автор: Андрей Горев
