23/03/2026
Тате, като порастна ще гледам ли със същите очи?
- Не съм сигурен, че те разбрах?
- Ами сега минах покрай една локвичка и ми заприлича на сърце. Чудя се като порастна ще спра ли да виждам такива неща?
- Хм, от теб зависи…
- …от мен ли? Какво трябва да направя, за да не го изгубя???
- А, момент… не съм казал нищо за загубване, а по-скоро за нечуване.
- Нечуване ли?!? Обърквам се, тате! Ох, дай да забавим малко крачката, че ме заболя тук.
- Извини ме, замислих се за това, което ме питаш и не се усетих.
- Няма нищо.
- Та, когато порастнеш ще имаш все още в себе си детското, но от теб зависи дали ще му даваш да си играе.
- Да си играе ли? С кукли и лего?
- Може. А може и да си намериш друго, което да правиш и да си “храниш” детското любопитство.
- Ти как си храниш вътрешното дете, тате? … защо спираме…
- Ох, дори не знаеш колко прекрасен въпрос задаваш. Понякога спирам да се грижа за детето в мен тъй като вярвам, че има по-важни неща за правене. Но знаеш ли какво? Дори и да има такива, ако тази част от теб не бъде чувана и обгрижвана, то тревичките спират да ти приличат на зелено килимче, бръмбърчетата вече не са красиви извънземни, а локвичките не могат да ти приличат на сърчица. Благодаря ти!
- За кое?
- За теб.