14/07/2026
🖤 СКРЪБТА КАТО ЕСТЕСТВЕН ПРОЦЕС НА АДАПТАЦИЯ КЪМ ЗАГУБАТА
💔 Загубата представлява едно от най-сериозните психологически предизвикателства в живота на човека. Смъртта на близък човек, прекратяването на значима връзка, загубата на здраве, професионална идентичност или чувство за сигурност могат да активират сложен процес на адаптация, известен като скръб.
🧠 В клиничната психология скръбта се разглежда като нормален, адаптивен и индивидуален психичен процес, а не като психично разстройство. Тя обхваща емоционални, когнитивни, поведенчески, физиологични и социални реакции, чрез които човек постепенно интегрира реалността на загубата и изгражда ново равновесие.
🕯Често се говори за петте етапа на скръбта – отричане, гняв, пазарене, депресивни преживявания и приемане, описани от Елизабет Кюблер-Рос. Важно е обаче да се подчертае, че съвременните научни изследвания не подкрепят разбирането, че всички хора неизменно преминават през тези етапи в определена последователност. Реакциите при загуба са динамични, индивидуални и зависят от множество фактори – личностови характеристики, стил на привързаност, предходни загуби, социална подкрепа, културен контекст и особености на самата загуба.
🫂 Един от най-добре валидираните съвременни модели е Дву-процесният модел на справяне със скръбта (Stroebe & Schut, 1999). Според него адаптацията включва естествено редуване между два взаимосвързани процеса:
1. Ориентация към загубата – преживяване на болката, копнежа, тъгата, спомените и емоционалната връзка с починалия или изгубения обект.
2. Ориентация към възстановяването – постепенно адаптиране към новите житейски роли, ежедневни задачи, взаимоотношения и изграждане на нов смисъл след загубата.
Това редуване между конфронтация с болката и временно дистанциране от нея се счита за естествен механизъм на психологична адаптация.
🍂 Не съществува „правилен“ начин или срок за скърбене. Интензивността и продължителността на реакциите варират значително между отделните хора. Плачът, чувството за празнота, нарушенията на съня, временните затруднения в концентрацията, копнежът и променливите емоционални състояния често представляват нормална част от процеса.
😔 В същото време е важно да се прави разграничение между нормалната скръб и продължителното разстройство на скръбта (Prolonged Grief Disorder), включено в DSM-5-TR и ICD-11. Когато интензивният копнеж по починалия, невъзможността за приемане на загубата и тежкото нарушаване на ежедневното функциониране персистират продължително и причиняват значим дистрес, е необходима оценка от специалист по психично здраве.
🕊 Психотерапията не цели да премахне скръбта. Нейната задача е да подпомогне човека в процеса на интегриране на загубата, възстановяване на чувството за вътрешна стабилност и постепенно изграждане на живот, в който болката и споменът могат да съществуват без да определят изцяло настоящето.
Скръбта не е патология. Тя е израз на човешката способност да обичаме, да се привързваме и да придаваме смисъл на взаимоотношенията си.
Използвана литература:
• American Psychiatric Association. (2022). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-5-TR).
• World Health Organization. (2022). International Classification of Diseases 11th Revision (ICD-11).
• Stroebe, M., & Schut, H. (1999). The Dual Process Model of Coping with Bereavement: Rationale and Description. Death Studies, 23(3), 197–224.
• Worden, J. W. (2018). Grief Counseling and Grief Therapy (5th ed.).
• Kübler-Ross, E. (1969). On Death and Dying.
