08/09/2026
Д-р Бисер Тодоров: В Клиниката по педиатрия на „Мама и Аз“ високотехнологичната медицина дава шанс и на най-тежките детски случаи
В Клиниката по педиатрия на „Мама и Аз“ към МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен се лекуват деца от цяла Северна България, включително пациенти в критично състояние. В навечерието на първия учебен ден д-р Бисер Тодоров говори за разпространението на морбили, значението на имунизациите и възможностите на съвременната педиатрия.
На прага на новата учебна година децата отново се събират в ясли, детски градини и училища, а с това нараства и рискът от разпространение на инфекции. Особено внимание тази година изисква морбили, след регистрираните случаи в страната и най-вече в Северна България.
За рисковете, имунизациите и тежките детски случаи разговаряме с д-р Бисер Тодоров от Клиниката по педиатрия на „Мама и Аз“ към МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен.
Клиниката приема деца от Враца, Монтана, Видин, Ловеч, Свищов, Велико Търново и други части на страната. Педиатричният интензивен сектор разполага с възможност за апаратна вентилация на 15 деца едновременно, както и с достъп до висок клас образна диагностика и специализирано лечение.
Д-р Тодоров, какво е най-важно да знаят родителите в началото на учебната година, когато децата отново се събират в големи колективи?
Събирането на много деца на едно място естествено създава условия за по-лесно предаване на различни инфекции.
Особено при по-малките деца, които тепърва влизат в детски колектив, срещите с вируси са по-чести. Родителите трябва да наблюдават общото състояние на детето и при по-тежки симптоми своевременно да търсят лекар.
Сред темите, които будят най-сериозна тревога в момента, е морбили. Врачанска област е сред най-засегнатите. Защо отново се стига до подобно разпространение?
За мен това е много болезнена тема. За да възникне епидемия, трябва да има достатъчно голяма група неимунизирани хора. Когато имунизационното покритие е около и над 95%, възникването и поддържането на епидемично разпространение е изключително трудно.
Проблемът е, че съществуват изолирани групи, в които голяма част от децата не са имунизирани. Не говоря непременно за антиваксъри. Има семейства, които традиционно не водят децата си редовно на лекар и не спазват имунизационния календар. В подобна общност ваксинационното покритие може да спадне значително и тогава вече са налице условия за разпространение на инфекцията.
Достатъчно е вирусът да бъде внесен отвън. Днес хората пътуват постоянно и светът действително е едно малко село. Подобна картина наблюдаваме в Бяла Слатина, както и в Ловеч и Плевен.
Събирането на децата в училища и детски градини увеличава ли риска при наличие на неимунизирани деца?
Разбира се. Морбили е изключително заразно заболяване и когато вирусът попадне в среда, в която има неимунизирани хора, той може да се разпространи много бързо.
Именно затова началото на учебната година е подходящ момент родителите да проверят дали имунизационният календар на детето е изпълнен и при съмнение да се консултират с личния лекар.
Колко заразна е инфекцията от морбили и каква защита дава ваксината?
Морбили е едно от най-заразните инфекциозни заболявания. Един болен може да зарази много голяма група неимунизирани хора.
Ваксината е изключително надеждно средство за защита. След първата имунизация защитеността достига около 95%, а след втората – 98–99%. Сто процента защита практически няма, защото съществуват единични хора, при които организмът не изгражда очаквания имунен отговор. Но този малък процент не е достатъчен, за да поддържа епидемично разпространение.
Най-малките деца обаче все още нямат тази защита.
Именно. Първата имунизация срещу морбили се поставя на 13-месечна възраст. Така физиологично съществува голяма група деца под тази възраст, които все още не са имунизирани. Именно те са сред най-уязвимите при настоящото разпространение на заболяването.
Колко тежко може да протече морбили?
Морбили не е безобидно заболяване. Може да доведе до тежки усложнения, включително пневмонии с дихателна недостатъчност и тежки енцефалити, засягащи централната нервна система.
Съществува и рядкото, но изключително тежко късно усложнение – подостър склерозиращ паненцефалит, което може да се прояви години след преболедуването.
Наскоро в „Мама и Аз“ сте лекували бебе с морбили, при което тежкото усложнение се проявява още преди характерния обрив. Как протече този случай?
В началото на август в нашата болница постъпи бебе с тежка дихателна недостатъчност и клинична картина на бързо прогресираща пневмония. Аз бях дежурен. Детето беше незабавно хоспитализирано и в рамките на 8–12 часа успяхме да овладеем състоянието му и да го изведем извън непосредствена опасност.
Характерният обрив се появи едва на следващия ден. Тоест тежката дихателна недостатъчност предшестваше един от най-разпознаваемите симптоми на морбили. След направените изследвания диагнозата беше потвърдена. Детето беше от района на Бяла Слатина.
За щастие всичко завърши добре. Но този случай показва колко важно е едно тежко болно дете да получи навреме достъп до болница, която разполага едновременно с необходимата експертиза, технология и възможности за интензивно лечение.
Какво трябва да наблюдават родителите и кои симптоми не бива да подценяват?
Родителите познават най-добре детето си и обикновено усещат, когато състоянието му е различно от една обичайна вирусна инфекция.
Тревожни са изразената отпадналост, затрудненото или учестено дишане, невъзможността детето да приема течности, признаците на обезводняване, нарушенията в съзнанието, гърчове или бързото влошаване на общото състояние.
При подобни симптоми не трябва да се чака. Детето трябва да бъде прегледано от лекар.
Вие сте категоричен и по отношение на антиваксиналните послания. Защо?
Защото лекарят вижда последствията. Хората, които никога не са виждали дете с тежка дихателна недостатъчност или енцефалит вследствие на инфекция, няма как да познават реалната страна на тези заболявания.
Когато сравнително образован човек седне пред компютъра и убеди още сто души да не имунизират децата си, последиците вече не са само въпрос на лично мнение. Те могат да бъдат тежко заболяване, трайни увреждания и дори загуба на човешки живот. Затова отношението ми към подобно поведение е изключително остро.
Има ли достатъчно механизми държавата да контролира имунизационния процес?
България има добре изградена система. Въпросът е в нейното изпълнение. Има деца, които по медицински причини не могат да бъдат имунизирани, но това са редки случаи и освобождаването от ваксинация става по установен медицински ред.
Контролът не е само медицински въпрос. В него участват социалните служби, детските заведения, училищата и други институции. Механизмите съществуват. Проблемът е, че невинаги се прилагат достатъчно последователно и именно там се появяват пропуските.
В Клиниката по педиатрия на „Мама и Аз“ се лекуват тежки педиатрични случаи от голяма част от Северна България. Какво ви позволява да поемате пациенти с толкова различна степен на сложност?
За мен е чест да работя в такава високотехнологична болница. От Враца, Монтана, Видин, Ловеч, Свищов, дори от Велико Търново, хората търсят помощ при нас, защото тук получават достъп до действително високотехнологична медицина.
Разполагаме с изключително високо ниво на образна диагностика, оперативни възможности и медицинско оборудване. Неслучайно имаме хеликоптерна площадка в двора на болницата и на нея кацат медицински хеликоптери с пациенти от различни части на България.
В интензивния ни сектор има условия за апаратна вентилация на 15 деца едновременно. Оборудването е от най-висок клас. А колегите, с които работя, са висококвалифицирани и изключително ерудирани хора. Резултатите от работата ни го показват.
Какво означава този технологичен и кадрови ресурс за едно дете, което пристига при вас в критично състояние?
Означава, че можем да осигурим необходимата грижа при целия спектър на педиатричните състояния, включително при най-тежките.
В интензивния сектор лекуваме деца, при които се налага продължителна апаратна вентилация и комплексна дихателна реанимация. Понякога тази грижа продължава месеци.
В България не са много местата, които могат да осигурят подобно ниво на комплексна и продължителна педиатрична интензивна помощ.
Казвате нещо много важно за философията на „Мама и Аз“: „Ние помагаме на всички“. Какво стои зад тези думи?
Точно това, което казвам. Характерното за нашата болница е, че сме отворени за нуждаещите се деца. При нас не се отказва лечение на дете заради тежестта на заболяването му. Разполагаме с възможностите да лекуваме както по-леките, така и най-тежките състояния.
Когато имаш екипа, технологията и необходимия ресурс, тежестта на случая не трябва да бъде причина да затвориш вратата. Това е смисълът на високотехнологичната педиатрия и това е моделът, по който работим в „Мама и Аз“.
Д-р Тодоров, какво бихте казали на родителите на прага на първия учебен ден?
Да изпратят децата си на училище и детска градина спокойни, но и да бъдат отговорни към здравето им.
Да не изпращат болно дете в колектив, да следят състоянието му и да не подценяват симптоми, които показват по-сериозно заболяване.
Да проверят дали имунизационният календар е изпълнен и когато имат въпроси, да ги задават на лекар.
И най-вече – да се доверяват на добрите лекари.
