Пътеки през времето

17/07/2026

Сила, нежност и мъдрост се преплитат в словото на Грети, която е написала една истинна приказка за днешния ден.

Чете се с очите, усеща със сърцето...

🔥 Притихнете в този горещ празничен ден и прочетете една родова приказка...

​Угасналото огнище

​Някога, в едно планинско село, имало красива мома, лична, работна и с чиста душа. Дала тя дума на първия момък в селото, разменили нишан, залюбили се така, че земята под нозете им пеела. Но бащата на момъка, заслепен от алчност за повече земя, развалил годежа и го оженил за друга - богата, но чужда на сърцето му, с хладни очи и каменно сърце.
​Върнатата мома останала сама на прага, с прекършено достойнство и сълзи, които парели земята. А старите хора знаят: "Върната мома - прокълната къща". Майката на момата, гледайки как чедото й вехне като откъснато цвете, излязла пред портата, вдигнала очи към слънцето и изрекла тежки думи:
"Както изсъхва откъснато стръкче, тъй да секне коренът им! Огън да ги гори отвътре, доде не се затрие неправдата им!"
​И думата, откъсната от майчината болка, хванала дикиш.
​Година след година се изнизвали, а в богатата къща тегнела ледена, гробовна тишина. Не се чул бебешки плач, детски смях не огласил широкия двор. Земята им раждала пребогато, хамбарите преливали от жито, а в стаите било студено и пусто. Родът бавно, но сигурно гаснел в златното си изобилие, нямало за кого да се разчупи хлябът на софрата.
​Останал само най-малкият брат в семейството. В неговите млади очи била събрана последната нишка надежда да продължи корена на рода.
​Настъпило лятото и дошли трите най-огнени дни в годината, когато слънцето спира на небето, а земята тлее под краката. Старите хора залостили портите, угасили пещите и притихнали, защото знаели, че в този ден небето се отваря и Света Марина стъпва по облаците с огнен камък в ръка.
​Но младият и непокорен момък излязъл с косата на полето. Изведнъж всичко притъмняло, огнен гръм разцепил небето и яростната стрела на Света Марина ударила право в гърдите момъка. Златната нива посред бял ден потънала в мрак.
​Когато страшната вест долетяла до къщата, майката не проронила нито сълза. Очите й пресъхнали, а сърцето й се превърнало в пепел. Тя разбрала, че небесният съд на Огнената светица най-после е дошъл да прибере родовия дълг за направената неправда. Жената се облякла във вечен, черен траур. Пристъпила бавно към родовото огнище, което пазело пламъка си от десетилетия и го изгасила до последното въгленче. Свещената пепел изстинала под пръстите й, след това затворила тежката дъбова порта, отключила добитъка да си върви и всички напуснали дома. Целият им някога горд род се разпръснал по четирите краища на света, като парчета на счупено огледало.
​Майката се прибрала в планината, в малка, самотна къщурка от камък и кал. Прекарала остатъка от дните си в най-строг пост и денонощна молитва. Тя плачела пред иконата на Света Марина и се каела за греха на мъжа си, за алчността на старите, молейки искрицата живот да се върне някога в жилите и кръвта на разпиления й род.
​И след много сълзи и молитви, земята чула покаянието й и станало чудо.
​От пепелището и руините на старата, саморазрушила се родна къща, пробила земята и поникнала крехка асма. Тя израснала бързо, разперила зелени листи над камъните и родила едри, сочни гроздове, сладки като прошка. Това бил знакът, че Света Марина укротила огъня си.
​Като разбрали за чудото, младите от разпиления род се завърнали с пречистени сърца. На мястото на старите развалини те вдигнали нов, скромен градеж. Запалили ново огнище, около, което не след дълго отново се чула звънка детска глъч.
​В същия този час, на другия край на селото, в дома на някогашната върната мома, също детски смях огласял стаите. Поколенията се сменили, а децата на двата рода израснали заедно, заживели в сговор, обич и вярно приятелство. И така дълги години, та чак до днешни дни, поддържат жива връзката помежду си и пазят огъня на добрите отношения.
​Защото днес децата им знаят две големи истини. На земята няма неизплатена неправда, но искреното покаяние откупва и най-тежкия грях. А там, където огън е горял, пак ще гори, стига ръцете, които го палят и сърцата, които го поддържат да са честни и достойни.

Автор - Грети Чаушева /родов тетапевт от Школата на Аида Марковска/

grety.bg

13/07/2026

При мен, в Пътеки през времето, е тихо, спокойно и уютно.

Слънцето огрява Земята, а тя е топла, зелена и пълна с живот.

Небето изглежда безкрайно и сякаш близо.

Направила съм си капучино в новата ми любима чаша.
Пропътувала е стотици километри, за да стигне от Тунис до Варна, заредена с обичта на моята любима Мариам Бен Хамед.

Мисля си за новото начало.

За промените, през които порастваме живеейки.

За светлината на вярата, на обичта и чистотата.

За осъзнаванията защо сме тук.

Но най - вече за силата, дадена ни от рода, която често забравяме.

Време е да си я припомним.

11/07/2026

Днес бе един вълнуващ и дългоочакван ден за мен!
Чувствам се обичана и богата, а сърцето ми прелива от радост.
От днес Пътеки през времето има своето топло и светло пространство, където ще посрещам вас и родовете ви.
Създадох го с търпение и любов.
Свише дойде знак, че това е моето място и аз съм благодарна, че ми бе даден.

Днес ме прегърнаха много чисти и красиви души.
Сърцето ми слушаше благопожеланията им и трептеше.
Целуваха ме искрени устни и добри хора.

Имах един миг, в който ги огледах всички - без да говоря с никого, без да се разсейвам и се удивих колко са пъстри! По колко различни начини животът е пресякъл пътищата ни с тях…и те са тук днес.

До мен и семейството ми.

Различни, цветни хора, чиито един единствен общ знаменател е красотата на душите им.
С цялата си скромност ще кажа, че се чувствам благословена да присъстват в живота ми!

Вратите на Пътеки през времето са отворени за всички осъзнати и търсещи хора, които чувстват, че е време да усетят силата на своя род.

Нека пребъдат родовете ви!

Благодаря на моят съпруг за подкрепата, любовта и сръчността!
На моите деца, които като пътеводна светлина ме поведоха към родовото знание!
На моят Учител Aida Markovska, която промени живота ми, даде ми безценно знание и е до мен всеки ден!
На моите колеги и приятели, които ме вдъхновяват и ме изпълват с вяра, че светът е едно прекрасно място!

Бъдете!

П.П. Снимки нямам, но предвидливо поканих фотограф, така че скоро може да очаквате снимки и видео от освещаването.

Цветомира Песарова - родов терапевт от Школата “Задругата на родонавтите” и член на Българска асоциация по родова терапия

01/07/2026

Всичко е в теб с Анета Яначкова - един изключителен родов терапевт и приятел, с когото имаме щастието да вървим по общ път.
Терапевт с усет и ясна мисъл.
Жена с красиво сърце и топли очи.
Радост е за мен да чуя днес една от моите приказки, прочетена от нея.
Чуйте я, ако във вас живее нежеланието да сключите брак или да създадете семейство.

30/06/2026

Преди години изпитах силна нужда да творя, да създавам нещо с ръцете си.

Започнах да правя свещи.

Това занимание ми доставяше удоволствие, давайки ми пространство да бъда сама със себе си и същевременно да изключвам мозъка си.

С времето усетих и опознах процеса на творчеството в дълбочина. Пречистващата му и зареждаща сила. Удовлетворението и спокойствието, които носи…

В един хладен есенен ден реших да преустановя дейността си. Дойде време да премина на друг етап в живота си и беше важно да му се отдам изцяло.

Оставих свещите си, но те мен – не.

Днес си давам сметка, че не е нужно да се отказваш от нещо, за да започнеш друго, а да потърсиш връзката между тях.

Свещите осветяват, а восъколеенето само по себе си е пречистващо.

Огънят носи промяната.

Чрез родовата терапия ние осветяваме тайните и отработваме травмите, водени от пламъка на любовта към нашия род.

Вдъхновена от кориците на нашите сборници “Целебни приказки за рода”, създадох “Прегръдката на Светилата”.

Вярвам, че ще осветят там, където е най-нужно.

28/06/2026

23/06/2026

Утре, 24 юни, отбелязваме официалния Еньовден или по ново, както казваше баба.
Следващите редове посвещавам на природата, семейството и опита.

🌿Една история за любовта, която се предава през поколенията.

🌳За приРодата – съвършената връзка между човешкия и растителния свят.

❤️И за задачата ни като родители – да предадем уменията и опита си на следващите.

Повечето от вас, които ме познават, знаят, че съм особено свързана с растенията. Обичам ги, отглеждам ги и лекувам семейството си с етерични масла.
Тези дни, покрай Еньовден, в съзнанието ми изплува един спомен от ученическите ми години. Той ми даде идея и повод за размисъл, а изводите, до които достигнах, ме карат да се усмихвам.

2003 г., началото на учебната година.
Бях в 7. клас, а любимият ми предмет в училище беше биологията. Нито веднъж у дома не съм чела уроците си – запомнях всичко в час до най-малката подробност.
Спомням си нетърпението, с което очаквах следващия урок, жадна да попивам нови знания за растителния и човешкия свят.

Въпросната година започна вълнуващо!

Раздадоха ни списъци със 101 растения, които да открием и хербаризираме през предстоящата годината.
За мен това беше същинско търсене на съкровища!
Вървях и се оглеждах, научих, че всяко растение се нуждае от грижа и специфичен начин на изсушаване. Повтарях, опитвах, докато най-накрая успях да съхраня дори боровите клонки, без да им изпадат бодличките, и да запазя цялостта на розовия цвят.
После дойде време за подреждане в класьор. Тогава нямаше готови, нямаше листи с рамки и готов етикет – всичко направих с двете си ръце. Пришивах, залепях, разчертавах и надписвах с непознато до този момент старание и въодушевление.

В края на учебната година, удовлетворена и горда от работата си, предадох 100 хербаризирани, прилежно подредени растения.
Липсващото ми растение беше първото в списъка – кокиче, и докато аз с пренебрежение си повтарях, че се среща навсякъде, че е лесно за хербаризиране, то прецъфтя.
Това беше урок за мен, който днес бих пресъздала по следния начин:

Не отлагай! Всичко на този свят се случва в най-правилното време. Цени това, което имаш и празнувай живота днес! Нищо не е вечно, а още по - малко даденост.

Иска ми се в края на тази история да напиша, че пазя класьора си и до днес, ще го покажа на дъщеря си, но уви… заех го на един съученик от другия клас, който не беше успял да изработи своя.
Обеща да ми го върне, но не го направи. Дори не помня вече кой беше той, но емоцията, която изпитах, е жива и до днес.
Бях по-разочарована, отколкото когато приятелите ми връщаха видеокасети с намачкана лента.

Така завършва една история, която предстои да започне нов живот. 🥰

Днес имаме възможността да наблюдаваме завидните умения на нашите деца. „Родени научени“, те боравят умело с устройства, справят се с трудни за нас ситуации, без изобщо да се замислят.
Причината за това е доказана и тя е, че всяко следващо поколение се ражда по-подготвено от предишното.

Но на какво се дължи това?

Всеки, който се интересува от родовото знание, знае, че информацията за целия ни род живее в епигенетичната ни памет – носим я в кръвта си и я предаваме напред през поколенията.
Когато говорим за предаване, най-често на ум ни идват травмите, което е факт, но успоредно с тях към нас достигат и талантите, уменията и усвоеният от предците опит.
С други думи – наученото от нас живее в децата ни от момента на тяхното зачеване.
Старанието вече е положено веднъж. Оттук нататък тяхната задача е да го надградят, живеейки в ново време, с нови възможности и нужди.

Чудите се може би защо ви казвам това?

Отговарям веднага – защото по повод официалния Еньовден реших да разкажа на дъщеря ми тази история, за да ѝ вдъхнем нов живот. Заедно ❤️
Аз бях 14-годишна, когато получих своя списък с растения – тя е на почти 8 г., но знанието вече е усвоено, минало е през ръцете ми, а движещата сила – любовта и емоцията – са налице.
Тепърва предстои да разбера дали интересите ми към растенията ще се проявят в нея, но познавайки вълнението, с което сее семенца и наблюдава как растат…явно да 🙂

Материалите и инструментите са осигурени. Очевидно съм се ентусиазирала, осигурявайки й джобна и домашна преса за хербарий, инструменти и всичко необходимо.
Напълно достатъчни по принцип са салфетка и книга.

Семенцето е полято, а празникът ще бъде запечатан със спомен.

Споделям с вас списъка, който съм подготвила(тематично оформен с помощта на AI), както и разни чудинки, които предлага новото време.
Ще се радвам да ви вдъхновя и заедно с децата си да прекарате вълшебно време сред природата, да я опознаете и да ѝ се насладите. Тази връзка е жизненоважна за нас, не бива да го забравяме.

Защото приРода означава „при своите“.

Неслучайно тялото приема с отворени обятия етеричните масла, защото разпознава химията на природата.
Свързва се и реагира по естествен начин.
Ароматът на топъл чай лекува първо чрез обонянието, преди да стопли гърлото.
А уютът, който създава в дома, нашепва за знание, дълбоко вкоренено в нас… за време, в което някой друг, далеч преди да се родим, е открил, че липовият цвят и мащерката лекуват кашлица, а лайката успокоява.

Е, как мислите, не ни ли е дала всичко Земята? И здравето ни идва от нея, и билките, и храната. Ние само трябва да я почитаме и да ѝ се доверяваме, защото сме едно цяло.

Замислете се за връзката между човешката раса и растителния свят. Аз разсъждавам по тази тема от сутринта – структурата, разнообразието, живите клетки в нас.
Ами точно определеното място в природата и в рода, различията в характера и местообитанието?
Ако се вгледаме в структурата им, ще забележим, че си съответстват прекрасно:

Човечеството на растителното царство.

Народът с разреда в ботаниката.

Родът на човека със семейството при растенията.

Семейството като част от рода при нас, хората, по големина съответства на рода в разреда.

И отделният човек на вида.

Както в рода на детелините, например, към който принадлежат бялата детелина, червената, планинската и полската, така и в човешкия род всеки носи своите задачи, качества и пъстрота, има своето точно определено място, принадлежейки на своя род.

Имайте прекрасен празник! Споделете го с децата и им предайте знанията си!

П.П. Специални благодарности на моята приятелка и колежка Galya Krasteva, която с двете книжки на снимката събуди в мен ценни спомени.

Цветомира Песарова - родов терапевт от Школата “Задругата на родонавтите” на Аида Марковска
Член на Българска асоциация по родова терапия