28/08/2026
Днес пътувам за Кюстендил, защото утре имам лекция за дишането, като лектор на ретрийта „Свободата да бъдеш“.
Разбираме се с една приятелка да се чакаме на спирката на автобус 72 на Канала, да го хванем и да отидем до Редута, откъдето ще пътуваме с още една чудна дама.
Отивам аз на спирката и виждам, че съм си забравила лаптопа. Връщам се до нас, а оттам отново с куфарче и раница към спирката. Пристигам, бъркам си за телефона и виждам, че съм си забравила и него. Хайде пак до нас с целия багаж!
Обаждам се на Ирина, дамата, с която ще пътуваме, за да ѝ кажа, че ще закъснеем малко, а тя ми отговаря:
-Ти не знам дали закъсняваш, ама аз не мога да намеря дистанционното за вратата на гаража.
Започвам да се смея и ѝ казвам да не се притеснява, защото ще се оправим.
Вече сме в автобуса, когато тя отново ми звъни, за да каже, че е намерила резервното дистанционно и отива да купи батерии. А аз ѝ казвам:
-Тъкмо навреме, докато и ние стигнем. Перфектен тайминг!
Пристигаме, товарим багажа и спираме пред едно магазинче, за да си взема вода и кафе. Питам жената на касата дали правят кафе от истинска кафе машина и тя ми отговаря положително. Поръчвам си кафе и вода.
Един мъж ме вижда и казва:
-Виждам, че сте кафеджийка. Тук има едно много хубаво кафе. Елате да ви го покажа, за да знаете за следващия път.
Тръгва да ми показва коя е машината и кое кафе да избера, но без да иска, натиска бутона и казва:
-Е, кафето е от мен! Ще ви почерпя.
Отново настоявам да си платя и му казвам, че вече съм си поръчала и девойката ми е пуснала кафето. Но човекът ми отговаря:
-Имам повод да почерпя. Купих си нова кола. Нека да сте ми на късмет!
И така…
А в Кюстендил бяхме на изложба на Владимир Димитров - Майстора (изключителен е)и гледахме кратък филм за него. Ако сте в района, струва си да я посетите.
Отворена съм да видя какво още ни очаква и какво ще се случи между два дъха.
