06/05/2026
Ако майката или бащата са “заседнали” във детството си и изискват от нас това, което ние трябва да изискваме от тях като майка и баща ние се виждаме като големи и длъжни да се грижим за тях и реално губим полагащото ни се място на деца отворени да приемат помощта от големите, тоест от родителите си.
“Аз не съм виждала в констелация майка или баща , които да искат нещо от децата си. Но съм виждала, и то много често, как децата, от любов към родителите си, застават на мястото на своите баби/ дядовци, поставят себе си в превъзходна позиция спрямо майките и бащите си.
На първо място тези деца не получават от родителите си като деца.
Те живеят живот на сираци, при живи родители. Защото потока на любовта тече от големи към малки във всяко семейство и род.
Много е тъжно за това дете.
Това, разбира се, не се случва без причина. Нещо се е случило назад в живота на бабата/дядото /майката /бащата или едно поколение още назад.
Потокът на любовта е прекъснат.
Някой важен липсва, не е признат забравен е или не си е на мястото
Има болка. Нещо страшно се е случило. Тази болка е прехвърлена на следващото поколение, баланса е нарушен.
Затова децата, усещайки, че майките им (или бащите) не са получили достатъчно от своите майки/бащи тоест вашите баби и дядовци и нямат много какво да ви дадат, вие замествате енергийно майката или бащата на майка си (баща си) тоест вашите баби и дядовци.
Представяш си, че можеш да дадеш на родителя си, това, което той не е получил от своята майка или от баща си.
Тоест да станеш родител на родителите си ,което на практика е невъзможно да стане ,защото всички ние имаме баби и дядовци и тяхното място е заето перманентно.
Децата от сляпа любов мислят, че могат да запълнят липсите на този човек ,за за да може, на свой ред той да им даде на тях това, от което те имат нужда (като деца). Любовта, подкрепа и признанието.
Разбира се, това никога не се случва.
Реката не тече нагоре, а надолу.
В реалния живот може да изглежда, че родителят изисква от детето, но то е само защото детето се е изместило от мястото си на дете (получаващо) на чуждо място (на мястото на липсващ по-голям от родителя).
Родителят не може да види детето си като дете.
Това е.
Детето може се върне на мястото си, когато разбере, че не е в неговите ръце да даде на родителя това, което той не е получил от своите родители. Тогава всичко си идва на мястото.
Понякога не е лесно. За да се случи това, детето трябва да е готово да пусне чувството си на важност, на спасител.
Да освободи товара си и енергията си за собствения си живот.
Някои хора не могат да пуснат важността и, разбира се, плащат висока цена за арогантноста си да са големи за родителите си.
Заемането на място, връщане на товара, става чрез преминаване през лична терапия. Не става със медитация,четене на книги и разговори.
Последвай страницата ми и сподели със приятели тази ценна информация.
"Само един човек може да промени живота ти тук и сега и това си ТИ!"
Ако това ,което четеш резунира във теб и искаш да промениш живота си към по- добре. Запиши си час за 15 мин безплатна консултация със мен.
Зорница Малева Семеен Констелатор и Психолог ❤♡♡♡
